Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Окото на дявола
Окото на дявола - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Окото на дявола

Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:

Продължение на книгата „Прокълната земя“
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 58
Перейти на страницу:

Какво ще направиш?

Искаш среща с високопоставен воин — мини на 222.

Предпочиташ да продължиш разговора с войника на пост — попадаш на 275.

140

С бързо движение вдигаш боздугана и прескачаш тялото на смъртноранения кудкудяк. В този момент кракът на кудкудяка се вдига конвулсивно и ноктестите му пръсти се впиват в крака ти. Спъваш се и падаш на земята.

Обръщаш се, вдигаш боздугана и нанасяш последен удар по крака на падналия кудкудяк. Сега той вече няма да мърда.

Скачаш със светкавична бързина, готов за бой с другия нападател. Но пернатото същество побягва с жалко кудкудякане в гората, където няма да го открие нито човек, нито дявол.

Толкова по-добре, не ти е притрябвал, имаш нужда да продължиш пътя си през гората. И докато вървиш из стария лес, виждаш на върха на едно обгорено дърво голямо гнездо. Над него свети ярко зелено сияние.

Ще се качиш ли на дървото?

Да, веднага — мини на 61.

А може би ще изчакаш? Прехвърли се на 258.

141

Ала и ти си станал по-предвидлив. В ръкава си имаш остър нож. Използваш полумрака да извадиш с върха на пръстите си кинжала от ръкава си. Започваш с леки движения бавно и търпеливо да прерязваш въжетата. Когато забелязваш втренчения поглед на един шибидак, спираш движението на ножа и с невъзмутимо лице продължаваш пътя към лобното си място.

След малко те обзема луда радост — ръцете ти са свободни. Лошото е, че дърветата оредяват и вие вече излизате на Шибидашката поляна.

Пред теб е статуята на бога Шиби, зад теб са шибидаците.

Ако искаш да минеш вляво от статуята, прехвърли се на 117.

Ако решиш да заобиколиш статуята отдясно, попадаш на 25.

142

Вървиш напред, но без настроение. Срещата с еднооките се е запечатала дълбоко в съзнанието ти. Можеше да ги избиеш до крак, но това няма да промени нещата. Еднооките са си такива, какво да се прави?

Казваш си, че трябва да побързаш и ускоряваш крачка.

След четвърт час наближаваш територията на какаваните. Познаваш добре тези дебели и мръсни човечета, които миришат на чесън, затова гледаш да заобиколиш отдалеч жилищата им, издълбани в земята.

Вече виждаш първите дупки. Не забелязваш нито постове, нито обикновени какавани. Да не са се изселили някъде далеч? Едва ли, казваш си, те са част от прокобата на тази изстрадала земя.

Мини на 55.

143

Шибидаците замръзват на местата си. Зелените им мутри се удължават и пребледняват, оцъклените им очи се канят да изхвръкнат от орбитите си, целият им окаян вид излъчва невиждано напрежение. В тоя миг забелязваш нещо, което е голяма рядкост сред шибидаците: те не тракат със жълтите си зъби. Просто стоят, изтръпнали от ужас.

Мини на 74.

144

Събуждаш се с болки по цялото тяло. Главата ти бавно се прояснява и лека полека си спомняш всичко: птиците, техните светещи човки, перата. После те обвива мрак.

Ала от този мрак остана спомен, ти вече няма да забравиш кладенеца, който видя. Над главата ти кръжи Гарвана и грачи:

— Вър-р-ви след мен, глупако!

Надигаш глава от земята.

— Ще вървя — казваш на Гарвана, — само не дрънкай глупости.

— Кой др-р-ънка, кой др-р-ънка?

Ставаш от земята и тръгваш като пребит подир Гарвана. А той се обажда сегиз-тогиз:

— Га! Га!

— Престани! — кресваш му ти.

— Нали се р-разбрахме само за глупости.

Все пак Гарвана престава да грачи. Пътят ти в здрача е една голяма мъка. Най-сетне стигаш до брега на реката.

Ако искаш да видиш нещо приятно за окото, мини на 295.

Ако предпочиташ да срещнеш войнствени същества, отиваш на 149.

145

Събуждаш се под едно дърво. Битката с Караконджо ти се струва като нереален кошмар, но болката по цялото тяло ти напомня, че това не е сън. Ставаш с усилие от земята и се оглеждаш. Чудиш се какво да правиш.

Тук, в гората, слънцето не се вижда и е много трудно да определиш къде е запад, но влажният ветрец ти подсказва накъде да вървиш. Наоколо щъкат мишки и разни дребни твари, птиците пеят над теб, всяка на свой глас, но ти не им обръщаш внимание.

В теб се прокрадват мрачни мисли. Ето, че отдавна тръгна да дириш лек за крал Здрач, а никой още не ти е казал къде да го намериш. Думите в писмото на тайнствения вълшебник Халдерон не успяха да пробият здрача. Може би това ще сториш сам?

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)