Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Силата те спуска пред градската порта. Там те чака кон. Яхваш го и минаваш през градската порта.
Прехвърли се на 69.
116
Клоните те шибат в лицето, уморените ти нозе се спъват в буци и корени, но юнашкият рев на шибидаците те кара да тичаш с всички сили напред, без да избираш посока. Важното е да оставиш острозъбите си преследвачи далеч зад гърба си.
Когато разбираш, че си вън от опасност, спираш да се огледаш. Сърцето ти бие лудо, краката ти треперят, главата ти все още е мътна.
Виждаш, че си стигнал до върбите. Зад тях е реката. Може ли тук някъде да е скрито окото на крал Здрач?
Сядаш до едно дърво да си починеш. Заричаш се да останеш буден, но очите ти сами се затварят. Изтощен от борбата и преследването, ти заспиваш облегнат на върбата.
Мини на 53.
117
Разблъскваш зелените човечета и се втурваш напред. Тичаш с все сила, за да не дадеш никакви шансове на тези странни същества да те настигнат.
От устата на шибидаците се изтръгва вопъл. Миг след това се чува нещо като барабанен бой — зелените човечета тракат зъби от злоба и ярост.
Когато минаваш край статуята на бога Шиби, тракането със зъби престава. Обръщаш се и това е твоята голяма грешка. Статуята се залюлява и полита към теб. В последния момент отскачаш назад, но вече е късно — каменната ръка на Шиби те поваля и ти чупи крака.
Обхванати от суеверен ужас, шибидаците се просват на земята и не смеят да вдигнат очи.
Мини на 10.
118
Копията на какаваните срещу рогата и копитата на пръчоглавите! Това е зрелище, от което спира дъха! Виковете и предсмъртните стонове се сливат в една безкрайна и нетърпима глъчка. В тази касапница вече никой не помни кой е причината за боя, има само противник и един-единствен начин за оцеляване — да пречукаш врага!
Един от пръчоглавите разпаря с копито корема на паднал ничком какаванин. До тях ловък дебелак пронизва с копие окото на едър пръчоглав. Чува се пращене, чупят се рога и копия, битката е жестока и кървава.
Най-странното в тази история е това, че се отърва от преследвачите без нито една драскотина. И после кажи, че си нямал късмет!
Мини на 92.
119
Спираш и се обръщаш назад. Гледаш с благодарност козаря, който с тояга в ръка води стадото си на изток. Изпращаш го с поглед.
— Благодаря ти, козарю! — провикваш се ти.
Той махва леко с ръка, като че чудодейното изцеление е игра на шикалки. Скоро козарят и стадото му се скриват от погледа ти. До теб стигат само нежните гласове на медените звънчета.
Някакъв подозрителен шум те кара да се хвърлиш на земята.
Време е за сляп избор.
Можеш да попаднеш на 123 или да отидеш на 76.
120
Разбойниците си тръгват и оставят пожарът да довърши работата си.
Огънят е още на върха на дънера, но скоро ще изгориш, ако не направиш нещо. Опитваш се да извадиш ножа от ръкава си. За няколко секунди това е невъзможно, въжето притиска китката ти към дънера. А огънят вече запалва дрехите ти.
Внезапно от небето плисва дъжд — летен, проливен, като из ведро. Дървото угасва, само овъглената му част остава да дими.
Разхлабваш китката си и изваждаш ножа. Макар и обгорен, ти си вече свободен.
Дъждът спира.
Излизаш на тясна горска пътека. Скоро тя се раздвоява.
Наляво — мини на 173.
Надясно — попадаш на 240.
121
Гледаш го и си мислиш дали такъв мързел изобщо заслужава да получи нещо.
— Ако не съм аз да управлявам вятъра, животът на земята ще спре — продължава Духавей. — Затова дай ми пари или каквото имаш.
Мислиш си да му дадеш някой от вълшебните предмети. Можеш да му подариш това, което ти се откъсне от сърцето, а може и да си спестиш подаръка, такъв търтей не заслужава нищо.
Полският Духавей изглежда прочита мислите ти.
Отиваш на 224.
122
Охо, това е едър дивеч!
Да, така е. Пред теб стоят величествено изправени две странни същества с тесни удължени брадясали лица. На ръст са малко по-високи от теб, имат човешко тяло, а на главите им растат рога. Краката им завършват с разсечени копита. На бедрата им се ветреят кожени препаски. Това са пръчоглавите, дошли в Старата гора от Северните покрайнини да търсят прехрана.
— Ме-е-е-е-е! — казва войнствено единият от тях.
— Ме-е-е-е-е! — потвърждава другият.
Няма нужда някой да ти превежда казаното от пръчоглавите. Всичко е ясно, за тях ти си и враг, и вкусна плячка. Точно така, ме-е-е-е-е!