Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
96
Зад гърба ти се чуват отсечени удари. Отначало ти минава мисълта, че това са шибидаците, зелените човечета, ала тракането не е толкова често и високо. Ударите са малко притъпени, сякаш след теб препуска стадо подивели коне.
Пръчоглавите!
Сега вече трябва да си плюеш на петите, срещу цяло стадо пръчоглави не можеш да се биеш и да останеш невридим.
Хукваш на юг, към полето, с едничката надежда, че пръчоглавите не ще рискуват да излязат в полето, стародавната собственост на какаваните. Ще издържиш ли до там, това е сега въпросът. Трябва да издържиш на този лудешки бяг!
Тропотът се чува все по-близо и по-близо. Сега той иде от три страни. Ако не можеш да бягаш по-бързо, пръчоглавите ще те заобиколят и ще те смажат.
Трябва да решиш дали да останеш в гората или да бягаш към полето.
Оставаш в гората — 294.
Търчиш към полето — 241.
97
Духавей следи с голям интерес движението на ръката ти в торбата. Той диша тежко, големите му бузи висят от двете страни на лицето му като мехове на гайда.
Когато вижда рибената кост, която изваждаш от торбата, в очите му грейва особен огън, сякаш е видял съкровищата на цар Дарий. От устата му потича лига.
— Заповядай — казваш ти и му подаваш рибената кост.
Чува се хрускане и мляскане. Духавей поглъща костта с израз на блаженство върху лицето си.
— Ще ми кажеш ли как да намеря лек за крал Здрач? — питаш ти и за всеки случай стискаш дръжката на меча. Може би това странно същество ще освирепее, като чуе за крал Здрач?
Сега изборът ти е много труден.
Ако предпочиташ да поразпиташ Духавей, прехвърли се на 224.
А може би имаш желание да си плюеш на петите? Попадаш на 105.
Ако искаш да преживееш едно незабравимо приключение, мини на 187.
98
Обуваш обувките-водоходки, стягаш ги здраво с каишки около глезена си, оглеждаш ги внимателно и вече си сигурен, че си готов.
Зад гърба си чуваш шум. Обръщаш се и поглеждаш назад. Струва ти се, че някъде сред дърветата се мяркат фигурите на няколко пръчоглави, ала не си съвсем сигурен — полумракът е толкова потаен и измамен!
Стъпваш на повърхността на водата. Първите ти крачки са плахи и несигурни, но скоро започваш да се чувстваш по-уверен в собствените си сили. След минута забравяш всякаква предпазливост и се втурваш към отсрещния бряг.
В средата на реката течението едва не те събаря, но ти успяваш да се задържиш. Нататък вече е съвсем лесно.
Сядаш да събуеш обувките си. Захвърляш ненужните опинци на брега на реката. Още щом падат на пясъка, от тях започва да се вие дим.
Мини на 113.
99
Гъста бяла пелена пада пред очите ти. Сякаш някой зъл дух те е потопил на дъното на огромна каца с мляко. Поглеждаш към брега. Странно, не виждаш ни дървета, ни камъни, само мътната бяла пелена все по-бързо се омотава около теб.
А салът продължава пътя си по течението на реката.
Нещо става с очите ми, казваш си и вдигаш пет разперени пръста пред лицето си. В падналата мъгла едва ги различаваш.
— Зле съм, може да ослепея — мърмориш тихичко ти.
Но надеждата още не те оставя.
Прехвърли се на 175.
100
След последния удар Духът на Караконджо се издига във въздуха и увисва над земята. Постепенно очертанията му се губят и той се превръща в гъст черен дим, от който очите ти се зачервяват и започват да сълзят. Извива се вихрушка, димът се завърта и се забива в земята. Скоро от Духа на Караконджо не остава и следа.
Продължаваш напред без път и пътека. Гората изглежда все така мрачна и задрямала. Въпреки победата целта ти изглежда далечна и неизпълнима.
Прехвърли се на 128.
101
Моментално се хвърляш на земята. Няколко секунди чуваш само ускорения пулс на сърцето си. После до ушите ти достига същият шум, сякаш някой се прокрадва сред храсталаците и под тежките му стъпки пукат сухи съчки.
Пълзиш към мястото, откъдето идва шума. През цялото време си казваш, че трябва да си предпазлив: една погрешна стъпка — и край на твоето приключение. Край, преди да си започнал.
Пред теб има голям храст. Трябва да го заобиколиш.
Отляво — мини на 22.
Отдясно — попадаш на 80.
102
Тичаш към реката, целият плувнал в пот. Зад гърба ти тропотът на копита става все по силен, дрезгавите викове на разбойниците пронизват мозъка ти, земята изглежда толкова тясна за теб и за преследвачите. Особено за теб!
А върбите са безкрайно далеч, те шумолят с листата си някъде накрай света. Неочаквано от гърдите ти се изтръгва вик. Сигурно приличам на един от онези разпенени цвилещи коне с изхвръкнали от орбитите си очи, които ме преследват, минава ти през ума, но веднага бързаш да отпъдиш тази мисъл. Сега целият си превърнат в един устрем към дървета край реката, макар че те не могат да бъдат сигурна защита. Какво да се прави, удавникът се хваща за сламка.