Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
И все в тоя дух.
Стигаш до речния бряг. Пясъкът скърца под краката ти. На стотина крачки надолу по течението се виждат върбите.
Тук реката е по-широка и по-бавна. Влизаш в прохладната вода. Отначало измиваш ръцете си, после с пълни шепи започваш да плискаш лицето си. Водата те ободрява и ти дава нови, неподозирани сили. Заразата от Духа на Караконджо вече е измита.
А сега накъде?
Ако решиш да се върнеш в гората, мини на 48.
Ако предпочиташ да тръгнеш по брега, попадаш на 172.
146
Най-добрият начин да минеш блатото е да го заобиколиш, казваш си тихичко и тръгваш край мочурището, като внимаваш да не хлътнеш в него. Жабите квакат, мирише на гнило, над главата ти се носи рояк комари. И като добавим изпарението в тоя влажен и подтискаш полумрак, картината не е никак приятна.
Минава ти на ум, че можеш да извадиш жилото на някой комар. Все ще ти потрябва някъде. Речено-сторено!
Вече губиш представа за времето, когато пред теб се появява висока зелена трева. Излизаш на брега на реката.
Тук водата е много дълбока.
Ако имаш обувки-водоходки, мини на 98.
Ако не си взел в торбата си този скъпоценен дар, направи своят сляп избор. Прехвърли се на 107 или на 126.
147
Стигаш до голяма зеленясала скала, под която извира ручейче. Водата бълбука, подскача от камък на камък, бърза на югозапад бистра и прозрачна да се влее в реката. Един елен пие от ручея, проточил дългата си шия.
Изчакваш го да се напие и се навеждаш да утолиш жаждата си, но в този миг нещо прошумолява в храстите зад теб. Една лисица подава муцуна от шубрака. Очите й те оглеждат така, сякаш ще те купува.
Отпиваш голяма глътка. Никога през живота си не си пил толкова чиста и студена вода!
Когато се изправяш, над гората се разнася зъл бабешки смях. Така истерично и откачено може да се смее само оная кучка Зелда. Поглеждаш лисицата. Смехът излиза от нейната уста. Носът ти надушва миризмата на вещица.
— Рано е да се радваш, дъртофелнице! — провикваш се ти. — Аз съм жив и здрав, скоро ще помогна на тази земя!
— Нещастник! — просъсква лисицата и се шмугва в храстите.
Ако искаш да продължиш пътя, отиваш на 130.
Ако предпочиташ да се отклониш, попадаш на 67.
148
Казваш на Гарвана, че не си направил нищо особено, просто си се отнесъл към него като към живо същество. После му даваш знак, че искаш да продължиш пътя си.
— Не бързай де се сбогуваш — казва Гарванът, — рано е още. Трябва да разбереш, че си уморен и ако не си починеш, никога няма да намериш онова, за което си тръгнал.
— Откъде знаеш за какво съм тръгнал? — питаш учудено ти.
— Тук, в гората, знаем много неща.
— Тогава кажи ми къде да намеря лекарство за крал Здрач.
Гарванът посочва с човка високо дърво на двайсетина крачки.
— Лекарството за крал Здрач расте на онова дърво.
— Наистина ли? — питаш възбудено.
— Да.
Гарванът докосва с човка слепоочието ти. Умората те напуска, чувстваш се бодър и свеж.
— Не мога да прогоня цялата ти отпадналост — казва гарванът. — В теб остана едно синапено зрънце умора. Трябва да внимаваш!
Сбогуваш се с черната птица и отиваш до дървото. Дълго се катериш по него, оглеждаш внимателно листата, клоните, дънера, ала не откриваш нищо.
Гарванът вече е изчезнал и не можеш да го попиташ.
Мини на 167.
149
Нещо тежко пада във водата. Звукът се повтаря няколко пъти, чуват се груби гласове. Скриваш се зад една върба и поглеждаш към реката. Във водата се къпят няколко същества, които приличат на хора с рога. Това са пръчоглавите.
— Бе-е-е! — казва един от тях.
— Ме-е-е! — отвръща му другият и го пръска в лицето.
Трети се пуска да плува под вода. Сборището на пръчоглавите е шумно и весело, пръхтенето на тези странни същества се носи над смълчаната гора.
Докато пръхтят като коне, няма да ме забележат, казваш си и слизаш малко по-надолу по течението, където водата е съвсем плитка. Оглеждаш се за всеки случай и пресичаш реката.
— Слава богу! — казваш си и вече с по-весело настроение продължаваш пътя си към града.
Мини на 96.
150
Всяка загубена секунда може да ти струва живота.
Прескочи на 238.
151
Измит и отпочинал, с превързани рани и свежа глава, сядаш на масата пред скромната храна. Вдясно от теб седи и ти помага стопанинът на къщата, а от лявата ти страна е седнала жена му.
— Заповядай, подкрепи се — казва след кратка молитва стопанинът.