Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Дъждът престана, облаците се разсеяха и превърнаха на мъгла. Вече около два часа вървяха по руслото на малкия поток, който продължаваше да тече в нужната им посока. По едно време Хиеро заповяда да спрат, скочи на брега и с няколко резки движения разкърши тяло. Хърм се пльосна в тревата до него. Мечките умееха да извършват продължителни пътешествия, но постоянното, ден след ден, нощ след нощ, движение не им беше присъщо. Клотц се разхождаше насам натам по водата и търсеше вкусни водорасли.
Свещеникът произнесе кратка утринна молитва. Мечокът се заинтересува от действията му, но за кратко. Въпреки това Хиеро забеляза интереса му и реши, че обсъждането с умното животно на религиозни въпроси ще бъде много благочестиво дело.
Хиеро свърши молитвата си и се вслуша в тъмнината. Както преди, на острова, нощната тишина биваше прорязвана от далечните викове на ловеца. Безспорно звуците идваха от по-близко разстояние, отколкото в първия случай. Човекът изрече сподавено проклятие, скочи в седлото и изпрати на мечока мисъл: „Побързай, или ще ни хванат!“ Животното забяга напред, а лорсът се хвърли сред него и широките му копита биеха по невидимата повърхност на водата и вдигаха фонтани пръски.
Докато препускаха Хиеро упорито се вслушваше и се опитваше да мисли спокойно, да анализира надвисналата опасност. Не можеше да си представи, кой ги преследва. Безспорно бяха цяла група и ловците притежаваха необикновеното изкуство на следотърсачи. Движеха се извънредно бързо. Наистина лорсът и мечокът се стараеха и като се отчита вечерното време, пътешествениците напредваха прекрасно. Но нито препускането по водата, нито другите предпазни мерки объркаха враговете. Кои бяха те? Само слаба надежда остана в човека. Всякакви същества, които се предвижват така бързо, не могат да носят човек със себе си. Каквито и чудовища да са по следите им, те бягаха сами. „Най-малкото, ако съм прав, няма да си имам вчерашните неприятности със С’нерг“. Вероятно ги грозеше чисто физическа опасност.
Едва тези мисли минаха през главата му и един злобен вик, различаващ се ясно през плясъците по водата, се раздаде наблизо. Преследвачите уверено ги следваха по петите. Можеха да им връхлетят в мрака! А това би било най-лошото. До развиделяването оставаше цял час. Хиеро се обърна назад и опипа лявата чанта на седлото, с цел да определи точно положението на нужния му пакет. После отпусна ремъка на кобура и премести така хвъргача, че при нужда леко да го извади. Помисли още малко, отново бръкна в чантата и извади уреда на мъртвия враг. В случай че загуби копието си, реши свещеникът, това непривично оръжие може да му послужи.
Сега можеше вече да съсредоточи вниманието си на лорса и мечока. „Намери открито място, колкото се може по-близо — заповяда мислено. — Ние ще трябва да се бием. Не можем да им избягаме. Настигат ни“. Хиеро прецени, че Хърм, който бе така полезен в предишната схватка, сега бе уморен и едва ли щеше да бъде особено полезен — дори и да намери няколко минути за почивка. Но едно от правилата на Бойния Кодекс на Абатствата гласеше: „Използувай всяко, макар и минимално преимущество, така противникът може да има по-малко“! Бягащият мечок не отвърна на призива, но човекът знаеше, че Хърм го е разбрал. Усети, че съзнанието на Клотц започна да помътнява от ярост и предчувствие на атаката. Лорсът бе винаги готов да се бие с всякакъв противник.
Зад тях се раздаде вледеняващ вопъл, придружен от отвратителен вой в мокрия нощен мрак. В този миг Хиеро различи няколко гласа и разбра, че преследвачите са много и съвсем близо. Един ловец, колкото и стремителен да е, винаги е по-неефективен от глутница. Но що за що за глутница е това?
— „Насам — долетя до него мисълта на Хърм. — Място с трева, без дървета. Това търсеше?“
— „Да — отвърна човекът. — Лягай и почивай, докато дойдат. Не се намесвай в схватката, ако не си в състояние да помогнеш“. Той подкара лорса към брега на потока. Там се виждаше доста голяма поляна. Първият проблясък светлина се показа на изток и нощният мрак посивя и започна да отстъпва. Клотц спря, от него се сипеше вода на талази, мечокът веднага се опъна на земята, а Хиеро премина с опитното си око по местността и се замисли над тактиката на предстоящата битка. Свободното пространство бе широко около сто метра и леко наклонено в посока към потока. В центъра на грубия полукръг се намираше равна площадка на седемдесет метра от ручея. Отиде там и обърна лорса с гръб към гората, до която имаше двадесет метра. Така никой не би могъл да се възползува от прикритието на дърветата и да го нападне внезапно. Той извади от чантата кръгъл шлем от берилиев бронз и го постави на главата си. Единственото му украшение бе изображението на кръст и меч на върха. Опита се да долови нечии мисли или чувства на преследвачите. Усети, че наистина са няколко, че бързо се приближават и че единствената им сляпа емоция е всепоглъщаща лакомия!