Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)
- Автор: Холанд Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Верих
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)». Краткое содержание книги:
Стигнахме. Пристанът беше пуст, селото над него — също. Добрахме се до манастира, но когато Атанаси викна, отговор не последва. Водачът ни се намръщи. „От тук“, рече той колебливо и отвори вратата към един малък страничен параклис. Ние с Хобхаус го последвахме. Параклисът беше празен и спряхме, за да огледаме стенописите. „Страшният съд“, обади се без нужда Атанаси, сочейки една тъмна фреска. Порази ме образът на Сатаната. Изглеждаше едновременно страшен и красив, целият бял, с изключение на петното кръв около устата му. Видях, че Атанаси ме наблюдава. След миг се обърна и отново извика. Хобхаус ни настигна. „Прилича на онзи паша“, рече той. „Насам“, подтикна ни Атанаси, сякаш в отговор на думите на моя спътник. „Трябва да вървим“. Въведе ни в главната църква. Отначало ми се стори, че и тя е празна, но после видях приведен над една пейка до насрещната стена човек е бръсната глава — беше облечен в широка дреха. Светлината от прозореца осветяваше лицето му. Вместо бледите страни, които помнех, по бузите на Вакел паша сега имаше цвят.
„Les milords anglais?“3, попита той.
„Аз съм милордът“, отвърнах аз. „А това е Хобхаус. Не му обръщайте внимание. Той не е благородник.“
Пашата бавно се усмихна, после ни поздрави с доста формална любезност. Направи го на добър френски, с акцент, който трудно можеше да се определи, но звучеше приятно. Напомняше дрънчене на сребърни монети.
Хобхаус го попита откъде знае френски. Пашата ни разказа, че ходил в Париж, преди Наполеон и преди Революцията, много отдавна. После вдигна една книга. „Жаждата ми за знания“, рече той, „тя ме отведе в града на светлината. В Лондон не съм бил. Може би някой ден ще го посетя. Говорят, че е станал много голям. Помня времето, когато не представляваше кой знае какво.“
„Излиза, че в паметта ви наистина се съхранява доста дълъг отрязък от време.“
Пашата се усмихна и кимна с глава. „Мъдростта на Изтока е тази, която съхранява дълги отрязъци от време. Не е ли така, мосю грък?“ Той погледна към Атанаси и нашият придружител измърмори нещо неразбрано. Нагънатите му тлъстини се разтресоха. „Да“, рече пашата, усмихвайки се жлъчно, „ние от Изтока разбираме много повече от вас, западняците. Не забравяйте това, милорд, докато пътувате из Гърция. Просвещението не винаги разкрива истината. Понякога то може и да я скрие.“
„И как става това, ваша светлост?“, попитах аз.
Пашата вдигна книгата. „Ето един труд, който отдавна исках да прочета. Намериха ми го монасите от Метеора4 и го донесоха тук. В него се разказва за Лилит, първата жена на Адам, принцесата-блудница, която прелъстявала мъже по улиците и по полята, а после изпивала кръвта им. Знам, че за вас това е суеверие и чиста глупост. Но за мен, както и за нашия гръцки приятел тук, означава много повече. Представям си го като було, което едновременно скрива и разкрива истината.“
Настана тишина. В далечината се чу звън на камбана. „Много ми е интересно“, рекох аз, „да науча каква истина се крие в историите за кръвопийци, които чуваме непрекъснато.“
„Чували сте и други, така ли?“
„Да. Бяхме отседнали в едно село и там ни разказаха за някакво същество, което се нарича върколак.“
„Къде се случи това?“
„Близо до реката Ахерон.“
„Вие сигурно знаете, че аз съм господарят на Ахерон?“
Погледнах към Атанаси. Лъщеше от пот като намазан е олио. Обърнах се към Вакел паша и поклатих глава. „Не. Не знаехме.“
Пашата се вгледа в мен. „За Ахерон се разказват много истории“ — тихо рече той. „В древността също смятали, че мъртъвците пият кръв.“ После погледна към книгата и я притисна до гърдите си. Имах чувството, че се кани да ми каже нещо. По лицето му пробяга силно желание, но след миг изчезна и мъртвешката маска се върна отново. Когато Вакел паша заговори, в гласа му имаше единствено горчиво негодувание. „Не обръщайте внимание на приказките на селяните, милорд. Вампир — е думата и на френски, нали? Това е най-старият човешки мит. Но в какво се превръща той, щом попадне в ръцете на моите селяни? В идиот, в изчадие, в звяр, който се храни с човешка плът. Звяр, измислен от зверове.“ Пашата се засмя и съвършените му зъби проблеснаха със своя снежнобял гланц. „Не се бойте от този селски вампир, милорд.“
Спомних си Георгиу, неговите синове и дружелюбността им. В желанието си да ги защитя, описах какво бяхме изживели в странноприемницата при Ахерон. Докато разказвах, ми направи впечатление, че Атанаси целият е плувнал в пот.
3
Les milords anglais? (фр.) — Английските милорди? (бел.пр.)
4
Метеора — специфична скална формация в Тесалия, Гърция, върху която и до днес съществува монашеска колония, разпределена в няколко манастира (бел.пр.)