Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)

Лорд Байрон се взираше в мрака зад Ребека. „Сякаш“, помисли си тя, „се обръща към вековете, които са го носили по своето течение, далеч от тръпката на щастието“.

— Значи това беше Никос? — попита тя.

— Да — той се усмихна. — Никос или по-скоро девойката, която се бе представяла за Никое. Тя вдигна глава и отметна назад косата си. Очите й се вгледаха в моите. Не забелязах да са ме познали. В тях съзрях единствено безразличието на роба. „Колко е умна“, рекох си аз, „колко е смела и волева!“ И през Цялото време, разбира се — той отново погледна към Ребека, — красива! Нищо чудно, че започнах да чувствам как кръвта ми кипва и мислите ми лудуват. Усещах се като в Рая — предлагаше ми се забранен плод. Това олицетворяваше поезията на живота, която бях тръгнал да търся! Човек не може винаги да се придържа към брега. Той трябва да върви натам, накъдето го води океанът, иначе какво е животът? Съществуване без страст, вълнения и разнообразие — следователно полусмърт. Лорд Байрон замълча и се намръщи.

— Точно това и очаквах — засмя се глухо той. — И така е наистина. Не може да има живот без вълнения, без желания — въздъхна и отново погледна към Ребека. — Ако ви разказвам всички тези неща, правя го, за да разберете страстта ми към Хайде и защо откликнах на тази страст. Знаех и дори сега — тук, мисля, че се оказах прав — подтискането на импулса е равносилно на убийство на душата. Когато Вакел паша, напускайки Тапалеен, заедно със своята робиня, поиска да отидем в Ахерон, аз приех. Хобхаус беше бесен и се закле, че няма да стъпи там. Дори Али се намръщи загадъчно и поклати глава. Нищо не можа да ме разколебае. Решихме с Хобхаус, че ще пътуваме заедно по пътя за Янина, а после ще се разделим — Хобхаус ще тръгне за Амбрасия, а аз ще остана в Ахерон. Уговорихме се да се срещнем отново след три седмици в един град на южния бряг на име Мисолонги.