Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)
- Автор: Холанд Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Верих
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)». Краткое содержание книги:
Той също беше усетил миризмата на животното. Стоеше на една скала леко приклекнал, подобно на вълк. Заекът изчезна. Пашата обаче продължаваше да стои неподвижно и разбрах, че надушва някаква по-богата и по-рядка миризма. Той се обърна към мен. Лицето му бе смъртно бледо и невероятно спокойно. Гледаше ме и сякаш проникваше дълбоко в съзнанието ми. В очите му се четеше разбиране за всичко, което бях и желаех. Той отново се извърна, подуши въздуха и се усмихна. Изведнъж чертите му се промениха — на мястото на спокойствието се появи завист и отчаяние. Въпреки това мъдростта, изписана по лицето му, не изчезна. Станах, за да отида при него и почувствах, че съм буден. Когато погледнах към скалата, Вакел паша бе изчезнал. Просто сън, но аз продължих да се чувствам неспокоен. По обратния път от древните развалини споменът за видяното ме подтискаше, сякаш беше нещо повече от сън.
Атанаси също изглеждаше неспокоен. Слънцето залязваше. Колкото по-ниско слизаше то зад планинските върхове, толкова по-често той се обръщаше на запад. Попитах го какво го притеснява. Той поклати глава и се засмя, но въртеше юздите в ръцете си като смутено дете. После слънцето се скри зад планинския хребет и изведнъж чухме тропот на копита — някой ни настигаше по пътя към долината. Атанаси спря коня си, дръпна юздата и на моя — край нас премина група конници. Бяха татари, облечени в дрехи същите като на пазачите пред покоите на Вакел паша. Потърсих да видя сред тях и пашата, но за моя радост него го нямаше. „Къде са тръгнали?“, попитах аз Атанаси, сочейки изчезващата кавалкада.
„Какво искате да кажете?“, отвърна той с дрезгав шепот.
„Просто ми се стори, че търсят нещо“, рекох аз. Атанаси изхърка задавено, а лицето му грозно се изкриви. Без да каже дума повече, той пришпори коня си по пътя към Янина. Ние с Хобхаус с охота го последвахме, защото започваше да се стъмва.
— А пашата — обади се Ребека, — когато го видяхте на скалата… Наистина ли беше сън?
Лорд Байрон хладно я погледна.
— Останахме в Янина още пет дни — сякаш не чу въпроса й той. — Толкова се задържаха и пазачите татари отсреща. Предположих, че Вакел паша, въпреки казаното от слугите на везира, също все още не е напуснал града. Не го срещнах нито веднъж. Вместо това — тук той отново се вгледа в Ребека, — го сънувах, но не както става обикновено, а съвсем ясно, като да бях буден. Така и не съм съвсем сигурен дали наистина не съм бил буден. Блед, почти сив на цвят, пашата се приближаваше безмълвно до леглото ми в моята стая или понякога на улицата, или в планината. Открих, че задрямвам в необичайно време; по-скоро имах чувството, че ме сънува някой друг. Борех се срещу тези пристъпи на дрямка, но винаги отстъпвах и точно тогава се появяваше пашата — промъкваше се в дрямката ми като крадец в чужда стая.
Лорд Байрон замълча и затвори очи, сякаш се опитваше отново да си представи образа на призрака.
— Аз усетих същото — припряно и неочаквано се обади Ребека. — В криптата, когато ме държахте в ръцете си. Почувствах, че вие ме сънувате.
Лорд Байрон повдигна вежди.
— Наистина ли? — попита той.
— Така ли чувствахте и вие пашата?
Той повдигна рамене.
— Или накрая го срещнахте?
Ребека се взря в светещите очи на вампира.
— Сънят има свой собствен свят — промърмори той. — Той се намира на границата между два свята, неточно наричани смърт и битие — усмихна се тъжно и се загледа в играещия пламък на свещта. — Там имаше един манастир — най-после проговори той. — Посетихме го вечерта преди нашето заминаване. Намираше се на острова насред езерото — лорд Байрон вдигна очи. — Същият остров, от който бе дошла лодката първата вечер след пристигането ни. Точно поради тази причина още тогава пожелах да видя манастира. Според Атанаси обаче посещение не можело да се уреди. Открили един от монасите мъртъв, както ми обясни, и манастирът трябвало да бъде пречистен. Попитах го кога е умрял монахът. „В деня на вашето пристигане в Янина“, отговори ми той. Тогава поисках да науча от какво е умрял. Атанаси поклати отрицателно глава. Не знаел. Хората от манастира били много потайни. „Сега вече бил отворен.“