Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)
- Автор: Холанд Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Верих
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)». Краткое содержание книги:
Хоби имаше способността да надушва нещата. На следващия ден излязохме да огледаме местността и попитах нашия водач, добродушен дебел грък на име Атанаси, пратен ни от везира учен човек, какво са искали да скрият нашите домакини. Когато споменах името на пашата, Атанаси леко се смути, но се овладя и вдигна рамене.
„Срещу вас е отседнал Вакел ваша“, обясни ни гъркът. „Сигурно слугите на везира се плашат от неговата слава. Не са искали да си навлекат неприятности. Ако се оплачете от тях на Али паша, те, разбира се, ще си изпатят.“
„За какво става въпрос? Каква е тази слава на Вакел паша?“
„Говори се, че е магьосник. Турците смятат, че е продал душата си на Еблис, принцът на Ада.“
„Ясно. Така ли е в действителност?“
Атанаси ме погледна, за моя изненада, без да се усмихне. „Разбира се, че не“, измънка той. „Вакел паша е учен, наистина голям учен, така мисля. Това се случва рядко сред мюсюлманите и по тази причина предизвиква слухове и подозрения. Те са свине, нашите господари и повелители, просто неграмотни свине.“ Атанаси погледна през рамото си. „А понеже Вакел паша не е неграмотен, им се струва опасен. Само турците и селяните могат да вярват, че наистина е демон. Няма спор, странен човек е. За него се разказват какви ли не истории. На ваше място бих постъпил така, както са ви посъветвали, господарю — ще се старая да го избягвам“.
„Ти, Атанаси, говориш за пашата така, сякаш срещата ни е неизбежна.“
„Може би точно затова е толкова опасен.“
„Ти си се срещал с него, нали?“
Атанаси кимна.
„Разкажи ми“, помолих го аз.
„Имам библиотека, а той искаше да види един ръкопис.“ „На каква тема?“
„Доколкото си спомням“, отвърна Атанаси с тънък, необичаен за човек с неговото телосложение глас, „беше трактат за Ахерон и нейната роля като река на смъртта в древния мит.“
„Ясно.“ Съвпадението ме накара да се замисля. „Какво точно за Ахерон го интересуваше, помниш ли?“
Атанаси не ми отговори. Погледнах го в лицето. Бе бледо като восък. „Добре ли си?“, попитах го аз.
„Да, да“, Атанаси дръпна юздите и продължи напред. Настигнах го и яздихме редом, но повече не настоях. Той изглеждаше все така напрегнат и вглъбен. Изведнъж се обърна към мен. „Господарю“, прошепна той, сякаш ми разкриваше някаква тайна, „щом искате да знаете, Вакел паша се разпорежда с всички планини около Ахерон. Замъкът му е построен на една скала над реката. Сигурен съм, че точно това го кара да се интересува от нейното минало. Но моля ви, не повдигайте повече този въпрос.“
„Не, няма“, отвърнах аз. Страхът на гърците вече не ми правеше особено впечатление. После се сетих за Никое. Той беше смел. Надяваше се да избяга от своя турски господар. Дали не ставаше дума за Вакел паша? Ако беше така, момчето се намираше в опасност. „Онази нощ в странноприемницата…“, помислих си аз, „Да, Никое бе красив и смел, заслужаваше си свободата“. „Какво търси Вакел паша в Янина, знаеш ли?“, попитах сякаш между другото аз.
Атанаси ме погледна втренчено. Започна да трепери. „Не знам“, прошепна той, после пришпори коня си. Оставих го да язди пред мен известно време. Когато го настигнах, повече не стана дума за Вакел паша.
Прекарахме деня сред развалините на древен храм. Хобхаус се вреше из камъните и непрекъснато си водеше бележки Аз седях в сянката на една рухнала колона и съчинявах стихове. Красивото небе и планините, множеството тъжни останки от разрухата наоколо бяха наистина великолепен материал. Пишех и задрямвах, и после продължавах мисълта си. С навлизането на деня в пурпурните краски на залеза, ми ставаше все по-трудно да реша дали съм буден или спя. Всичко край мен изглеждаше невероятно ярко — започнах да си мисля, че виждам живота за първи път — пулса на съществуването в цветята и дърветата, в тревата, дори в самата земя. Скалите и почвата ми приличаха на кости и плът, наподобяващи моите. Насреща ми спря заек — гледаше ме. В ушите си чувах биенето на сърчицето му, усещах топлината на неговата кръв. Животът му съдържаше богат и красив мирис. Зверчето побягна и пулсирането на кръвта му през мускули и артерии, туптящото му сърце, сякаш обагриха пейзажа и небето в червено. Почувствах дълбоко в гърлото си изгаряща жажда. Седнах, стреснато се хванах за гърлото си и докато гледах след бягащия заек, пред мен се появи Вакел паша.