Нож от блянове

И въпреки всичко стаята подхождаше на жената, която седеше срещу нея и Явиндра.

„Пищна“ бе най-точната дума за външността й. Цутама беше смайващо красива жена — с прибрана в тънка златна мрежичка коса, с тежки огнекапки по гърлото и ушите и както винаги облечена в пурпурна коприна, обгърнала дълбокото деколте, обримчено този път със златно везмо, за да подчертае пълните й гърди. Човек можеше да си помисли, че иска да привлича мъже, стига да не я познаваше. Цутама бе направила неприязънта си към мъжете добре известна много преди да я пратят в изгнание. По-скоро щеше да прояви милост към бясно куче, отколкото към мъж.

По онова време тя беше твърда като чук, но когато се върна в Кулата, мнозина си бяха въобразили, че е прекършена тръстика. Само за известно време обаче. След това всички, прекарали повечко с нея, разбраха, че тези шаващи очи съвсем не са изнервени. Изгнанието я беше променило, но съвсем не я беше смекчило.

Тези очи бяха по-скоро на дива котка, дебнеща за врагове или плячка. Всичко друго по лицето на Цутама бе не толкова строга, колкото спокойна, неразгадаема маска. Освен ако не я тласнеш към открит гняв, разбира се, но дори тогава гласът й си оставаше спокоен и гладък като лед. Изнервящо съчетание.

— Тази сутрин чух обезпокоителни слухове за битката при Думайски кладенци — рязко заяви тя. — Ужасно обезпокоителни.

Беше придобила навика да не говори с дълги изречения. Никакви салонни темички. Изведнъж ще заяви нещо и точка. Изгнанието също така беше огрубило и езика й. Изолираната ферма, където бе заточена, трябваше да е била доста… оживена.

— Включително, че три от мъртвите Сестри са били от нашата Аджа. Майчино мляко в чаша! — И всичко това — с най-невъзмутим тон. Но очите й ги пронизаха обвиняващо.

Певара понесе погледа й спокойно. Всеки пряк поглед от Цутама изглеждаше обвиняващ и на ръба или не, тя бе достатъчно благоразумна, за да не позволи на Висшата да го разбере. Нахвърляше се върху всяка проява на слабост като сокол.

— Не мога да разбера защо Катерин не се е подчинила на заповедта ти да пази тайната за себе си и не мога да повярвам, че Тарна е склонна да дискредитира Елайда. — Не публично, във всеки случай. Тарна пазеше чувствата си към Елайда както котка пази миша дупка.

— Но Сестрите все пак получават сведения от своите уши и очи. Не можем да ги спрем да научат какво е станало. Изненадана съм, че се е задържало толкова дълго.

— Така е — прибави кльощавата Явиндра и заоправя полите си. Тя не носеше никакви накити освен пръстена с Великата змия, а и роклята й беше без везмо и толкова тъмночервена, че изглеждаше почти черна. — Рано или късно фактите ще излязат на бял свят, дори пръстите ни да закървят от работа. — Стисна си устата, все едно че захапа нещо, но го каза почти доволно. Странно. Беше галеното кученце на Елайда.