Нож от блянове

— Заради нещо в това писмо ли ни повика, Висша? — най-сетне отрони тя. Срещна обезпокояващия й поглед спокойно, ала все пак й се дощя да отпие дълго от изящната чаша и съжали, че не е пълна с вино вместо с чай. Съзнателно сложи чашата на тънката облегалка на стола си. Погледът на Висшата я караше да се чувства, все едно че паяци пълзят по кожата й.

След много дълга пауза очите на Цутама се сведоха към сгънатото | в скута й писмо. Само дланта й го спря да не се навие отново на рулце. Беше на много тънка хартия за съобщения по гълъб и изписаните с мастило ситни буквички като че ли я покриваха плътно.

— Това е от Сашале Андерли — рече тя; думите й предизвикаха трепет на жалост у Певара и сумтене от Явиндра, което можеше да означава всичко. Горката Сашале. Цутама обаче продължи без външен израз на съчувствие: — Проклетницата вярва, че Галина се е спасила, защото е отправено към нея. Повечето от това, което пише, само потпотвърждава онова, което вече знаем от други източници, включително товейн. Но, без да ги упоменавам, проклетницата твърди, че оглавява повечето Сестри в град Кайриен.

— Как може Сашале да оглавява Сестри? — Явиндра поклати глава. Изражението й отхвърляше категорично тази възможност. — Да не си е изгубила ума?

Певара си замълча. Цутама отговаряше, когато тя пожелае, не когато я попиташ. По-ранното писмо на Товейн, също отправено към Галина, изобщо не споменаваше за Сашале или за другите две, но, разбира се, за нея цялата тази тема щеше да е повече от отвратителна. Дори да си помислиш за това бе като да ядеш гнили сливи. Повечето й думи целяха да хвърли цялата вина на гърба на Елайда, само че косвено.

Очите на Цутама се стрелнаха към Явиндра като забиващи се ножове, ала тя продължи без пауза:

— Сашале описва проклетото посещение на Товейн в Кайриен и наглите Аша’ман, макар че явно нищо не знае за проклетото обвързване. Много странно й се било сторило всичко това, Сестри да се мешат с онези развратни пръчове в „напрегнати, но и често приятелски“ връзки. Кръв и кървава пепел! Точно така го е казала, Светлината да ме изгори дано. — Тонът на Цутама, подходящ за обсъждане на цена на дантела, беше в рязък контраст с напрежението в погледай и езика й и изобщо не показваше какво чувства по въпроса. — Сашале твърди, че когато си тръгнали, отвели проклетите Стражници на Сестрите, които според нея са с момчето, тъй че изглежда адски вероятно да го търсят и може би вече са го намерили. Няма представа защо. Но потвърждава онова, което Товейн твърдеше за Логаин. Явно онзи пръчовски син вече не е питомен.

— Невъзможно — измърмори над чашката си Явиндра, но тихичко. Цутама не обичаше да оспорват твърденията й. Певара предпочете да не споделя мнението си и също отпи от чашката си. Дотук в писмото като че ли нямаше нищо, заслужаващо обсъждане, освен въпроса как Сашале изобщо е в състояние да „оглавява“ каквото и да било, а тя предпочиташе да мисли за всичко друго, но не и за съдбата на Сашале. Чаят беше с вкус на боровинки. Откъде бе намерила Цутама боровин-ки толкова рано пролетта? Сигурно бяха сушени.