Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— О, аха, да… Разбирам какво искаш да кажеш. Разбира се, Земеделската управа… Благодаря, Джийвс.
— Няма защо, милорд.
Джил доразви темата.
— Ако можеш да вземеш от госпожа Спотсуърт добри пари, ние можем да създадем първокласно стадо. От това се печели повече от всичко друго. Чудя се колко можеш да поискаш за мястото?
— Страхувам се, че няма да е много. Бараката е виждала и по-добри времена.
— И все пак колко смяташ да поискаш?
— Три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.
— Какво!
Бил премигна.
— Извинявай, мислех за нещо друго.
— Но как ти хрумна такава странна сума.
— Не знам.
— Трябва да знаеш.
— Но не знам.
— Трябва да има някаква причина.
— Въпросната сума изникна в хода на изпълнението на днешните задължения на Негова светлост към Земеделската управа — опита се да внесе успокоение Джийвс. — Негова светлост може да си припомни, че аз отбелязах каква особена сума е това.
— Точно така каза, Джийвс, точно така.
— Затова Негова светлост каза: „Три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.“
— Ето затова казах: „Три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.“
— Мисля, че тези моментни мозъчни отклонения не са нещо необичайно. Ако ми позволите да отбележа, милорд, препоръчително е да се отправите към тисовата алея без да отлагате нито секунда повече. Времето е от кардинална важност.
— О, разбира се, Джийвс, напълно си прав. Те ме чакат, нали? Ще дойдеш ли, Джил?
— Не мога, скъпи. Имам още пациенти, за които трябва да се погрижа. Трябва да отида чак до Стоувър, за да прегледам пекинеза на Мейнуерингови, въпреки че едва ли му има нещо. Това куче е ужасен хипохондрик.
— Нали ще дойдеш за вечеря?
— Разбира се. Броя минутите и още отсега започнах да се давя в слюнките си.
Джил излезе през френския прозорец и Бил избърса чело.
— Джийвс, ти ме спаси — каза той с благодарност. — За твоята могъща мисъл няма неразрешими ситуации.
— Щастлив съм да бъда в услуга, милорд.
— Още секунда и женската част на човечеството щеше да стъпче в калта мъжката половина. Ти ядеш много риба, нали Джийвс?
— В достатъчно количество, милорд.
— Бърти Устър често ми го повтаряше. Газел си бил до колене сред сардини и морски езици, ми казваше той. Бърти отдаваше твоя гигантски интелект на влиянието на фосфора. Стотици пъти, казваше той, си успявал да го измъкнеш от супата секунда преди да удари дванайсетия час. Той непрекъснато се захласваше по тази твоя дарба.
— Господин Устър винаги надценява моите скромни усилия да му бъда в услуга, милорд.
— Това, което ме смайва, е защо той те остави да си отидеш? Когато дойде при мен и каза, че си свободен, направо се смахнах. Единственото обяснение, което ми се стори що-годе правдоподобно беше, че дъската му сериозно се е разхлопала… много повече от обикновено. Или сте се скарали и ти си му връчил оставката си?
Джийвс изглеждаше леко стъписан от въпроса.
— О, не, не, милорд. Отношенията ми с господин Устър са все така сърдечни, но обстоятелствата наложиха временна раздяла. Господин Устър пожела да посещава училище, където на обучаващите се не е позволено да наемат обслужващ персонал.
— Училище?
— Институция, предназначена да учи аристокрацията да се грижи сама за себе си, милорд. Господин Устър сметна за благоразумно, въпреки че финансовите му средства все още са доста солидни, да се подсигури за в бъдеще, в случай, че социалната революция продължи с още по-бързи темпове. Господин Устър… трудно ми е да спомена за това без известно вълнение… всъщност се обучава да кърпи собствените си чорапи. Курсът на обучение, който той преминава, включва лъскане на ботуши, кърпене на чорапи, оправяне на легла и придобиване на първични познания в готвенето.
— Господи! Това сигурно е огромно изпитание за бедния Бърти.
— Да, милорд. Желае ли Ваша светлост още едно бързо уиски със сода, преди да се присъедини към лейди Кармойл?
— Не, не трябва да губим нито секунда. Както каза преди малко, времето е от… от какво, Джийвс?
— От кардинална важност, милорд.
— Кардинална? Сигурен ли си?
— Да, милорд.
— Е, щом казваш. Въпреки че не виждам какво общо има някакъв си кардинал с нашето време. Да вървим тогава. Пълен напред.
— Много добре, милорд.
6
Госпожа Спотсуърт все още не можеше да се отърси от лекото замайване, причинено от ненадейната поява на капитан Бигър в „Гъската и краставицата“. Тя беше жена, която отдаваше съществено значение на това, което други, не толкова чувствителни натури, биха подминали с безгрижен мах като някакво случайно стечение на обстоятелствата. Но госпожа Спотсуърт не вярваше в случайността. В речника й нямаше такава дума. Всички събития имаха някакъв скрит смисъл и това неочаквано завръщане на Белия ловец в живота й можеше да бъде обяснено само с намеса на по-висши сили, които сръчно се бяха заели с плетене на нишки.