Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Долорес изчака.

— Направи някои сериозни инвестиции, от които нищо не излезе и сега си мисли, че онези шикалкавят.

— Права ли е?

— Мисля, че да. Става дума за едно от онези уж страхотни сведения. Брокерът я убедил да инвестира в малка компания, която щяла да бъде купена от „Майкрософт“. Тя взела сто хиляди акции по пет долара едната, уверена, че ще получи голяма печалба.

— Петстотин хиляди долара! Колко струват сега?

— Продажбата на акциите току-що бе спряна. Колкото до вчера, ако е можела да ги продаде, би получила по осемдесет цента за акция. Лора не може да си позволи да загуби толкова пари. Щеше ми се да бе поговорила с мен, преди да се забърка в подобна каша.

— Не мисли ли да се премести в резиденцията „Латъм Майнър“?

— Да, и точно с тези пари смяташе да плати. Те бяха почти всичко, което имаше. Децата й искаха да се настани там, но този брокер я убедил, че с подобна инвестиция не само ще има възможността да живее в „Латъм“, но ще може да остави и нещо на децата си.

— Незаконно ли е онова, което е извършил?

— За съжаление не. Може би неетично, но не и незаконно. Както и да е, смятам да поговоря с Нийл по този въпрос. Затова особено се радвам, че ще дойде.

Робърт Стивънс отиде до големия прозорец, който гледаше към залива Неръгенсит Бей. Също както и сина му, той бе широкоплещест, атлетично сложен мъж. Шестдесет и осем годишен, с някога пясъчноруса, а сега побеляла коса.

Водата в залива бе спокойна, неподвижна почти като в езеро. Тревата зад къщата, чийто двор стигаше до водата, започваше да губи кадифената си зеленина. Кленовете вече се обагряха в оранжево, медно и виненочервено.

— Красиво, спокойно — рече той, поклащайки глава. — Трудно е да се повярва, че на три километра оттук една жена бе убита в собствения й дом.

Обърна се и погледна жена си — природно красива, сребристата й коса бе вдигната на висок кок, чертите й все още бяха деликатни и меки.

— Долорес — добави той и тонът му изведнъж стана суров, — когато ме няма, искам непрекъснато да държиш алармената инсталация включена.

— Добре — съгласи се тя кротко. Всъщност не искаше съпругът й да разбере колко дълбоко я беше потресло това убийство, нито пък, че след както бе прочела подробния репортаж за случилото се във вестника, бе проверила предната и задната врата и, както обикновено, ги бе намерила незаключени.

16

Д-р Уилям Лейн не бе особено доволен от молбата на Маги Холоуей да се срещнат. И без друго раздразнен от безсмисленото, непрестанно бъбрене на жена си по време на обеда, закъснял с попълването на все по-нарастващия брой формуляри, които правителството изискаше от него като директор на „Латъм Майнър“, мисълта да пропилее още половин час го вбесяваше. Сега съжаляваше, че се бе съгласил. Не можеше да си представи за какво искаше да разговаря с него.