Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Това е сигурно! — прекъсна я Бакир.
— Точно така. Искам да го пуснете вътре. Той ще дойде след малко. Ще го настаня в къщата си и ще го лекувам там.
Двамата се спогледаха. Бакир сви рамене.
— Това ли е всичко?
Шимон още се колебаеше.
— Ашарит ли е?
— Не, кон е! Разбира се, че е ашарит, глупако! Защо иначе ще искам разрешението на двамата най-големи тъпаци в Квартала?
Тя се надяваше тези обиди да им отвлекат вниманието достатъчно, та да спрат да я разпитват. Слава на богините, Велас благоразумно мълчеше зад гърба й.
— Кога ще го доведеш?
— Веднага. Но първо ще поискам разрешение от майка ми. Точно затова тръгнах без него.
Тъмните очи на Бакир отново се присвиха.
— Ти си самото благоразумие. Това не ти е присъщо, Джехане.
— Не бъди по-голям глупак, отколкото си, Бакир. Да не мислиш, че ще си играя разни игрички след всичко, което се случи днес?
Двамата мъже отново се спогледаха.
— Не ми се вярва — неохотно призна Шимон. — Добре де, пациентът ти може да влезе. Но ти няма да излезеш оттук. Велас може да го доведе, макар че аз не поемам отговорността за това.
— Всичко е наред — побърза да го успокои Велас. — Аз ще отида.
Джехане не беше изненадана. Какво пък, и така ставаше.
— Върви тогава — обърна се тя към Велас. — Ако майка ми вдигне шум — макар че не ми се вярва, — ще го настаним в някоя странноприемница. Побързай.
Тя се обърна към двамата стражи и им се усмихна с най-милата си усмивка.
— Благодаря ви. Няма да го забравя.
— Предпочитам да го забравиш — заяви Шимон. — Знаеш, че това е нередно.
Думите му прозвучаха високопарно. Разбира се, че беше нередно, но не чак толкова. В Квартала често влизаха ашарити — кой по работа, кой в търсене на удоволствия. Единствената трудност — и то не кой знае каква — беше да не разберат ваджиите отвън или киндатските свещеници вътре. Ала не беше сега времето за спорове.
Колкото по-дълго приказваха, толкова по-голяма беше вероятността стражите да се поинтересуват кой е пациентът й. И ако им кажеше, можеха да се сетят, че той е един от онези, които този ден трябваше да са в двореца. Досетеха ли се Шимон и Бакир, че става дума за човек, когото муардите може би ще търсят, за нищо на света нямаше да позволят Хусари да влезе в Киндатския квартал.
Джехане знаеше, че излага на опасност собствените си хора, но беше достатъчно млада да реши, че си струва риска. Последните кланета на киндати в Ал-Расан бяха далеч на юг, в Тудеска и Елвира, години преди тя да се роди.
Както се и очакваше, майка й не се възпротиви. Съпруга и майка на лекари, Елиане бет Данел отдавна беше свикнала домът й да е на разположение на болните. Обстоятелството, че сегашното неудобство идваше в най-тежкия за Фезана ден от години насам, не я смущаваше ни най-малко. Още повече че Джехане й каза кой е пациентът. Елиане и така щеше да го познае. Хусари няколк пъти беше канил Исхак на обяд и неведнъж беше влизал тайно в Киндатския квартал, за да почете трапезата му пренебрегвайки по този начин нарежданията и на ваджиите, и на киндатските свещеници. Фезана не беше от най-благочествите градове.
Което със сигурност беше допринесло набожните му арди да убиват невинни хора с още по-голямо удовол ствие, мислеше си Джехане, докато стоеше на горната площадка със свещ в ръка, готова да почука на вратата.
За пръв път през този дълъг ден усети, че трепери, застинала в нерешителност пред онова, което се канеше да направи. Видя как пламъкът се залюля. В дъното на коридора имаше висок прозорец, който гледаше към вътрешния двор. Лъчите на залязващото слънце нахлуваха през него и й напомняха, че времето не чака.
Беше казала на майка си, че заминава тази вечер, готова за бурята, която щеше да се разрази. Буря обаче не последва.
— Какво пък, ако си решила да заминеш, моментът не е чак толкова лош — спокойно каза Елиане след кратък размисъл, взирайки се в единственото си дете. — Работа ще намериш навсякъде. Баща ти винаги казваше, че е хубаво един лекар да поработи на различни места. — И след кратка пауза добави сериозно: — Може пък да се върнеш омъжена.
Джехане се намръщи. Проблемът не беше нов. Вече гонеше трийсетте и беше минала най-добрата възраст за задомяване. Тя самата се беше примирила с това, но за Елиане не можеше да се каже същото.