Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Недей, Джехане, стига толкова.
Той махна ръка от лицето си и отвори очи. Гласът му беше слаб, но ясен.
— Искам да помисля. Те може да дойдат за мене всеки момент. Най-добре ще е да си вървиш.
Джехане не беше помислила за това. Той имаше право, разбира се. Наемниците на Алмалик от пустинята едва ли щяха да позволят някакво си заболяване да ги лиши от главата на Хусари. Колкото до лекарката — киндатската лекарка, която така неудачно го беше спряла от посещението в двореца…
Тя сви рамене. Откъдето и да духа вятърът, над киндатите все ще вали. Погледът й срещна този на Хусари. В очите му прочете неизказан ужас, който се надигаше страховито, добивайки форма и име. Джехане се запита как ли изглежда тя самата, уморена и потна след всичките часове в тази топла, душна стая, зашеметена от току-що чутата вест. Вестта за клането.
— Няма никакво значение дали ще остана, или ще си тръгна — каза тя, отново изненадана от спокойния си глас. — Ибн Хайран знае коя съм, или забравихте? Нали той ме доведе тук.
Странно нещо, част от нея все още отказваше да приеме, че именно ибн Хайран е устроил тази касапница, в която бяха изклани толкова невинни хора. Ако трябваше да обясни защо това трябва да я вълнува, едва ли би могла да го направи: той беше убиец, цял Ал-Расан го знаеше. Какво значение имаше, че този убиец е изтънчен и забавен? Че познава баща й и говори с добри думи за него?
Зад гърба й Велас тихичко се прокашля — знак, че има да каже нещо важно. Обикновено го правеше, за да изрази несъгласие с нейното мнение.
— Знам — подметна Джехане, без да се обръща. — Мислиш, че трябва да си тръгнем.
Побелелият слуга, който беше служил още на баща й, отговори приглушено:
— Мисля, че съветът на почитаемия ибн Муса е добър. Дори да разберат от ибн Хайран коя си, муардите едва ли ще тръгнат да те преследват. Но ако дойдат за господаря ибн Муса и ни сварят тук, това може да ги подразни. Сигурен съм, че и господарят ибн Муса ще ти каже същото. Те са пустинници, господарке. Не са… цивилизовани хора.
Джехане рязко се обърна, макар да съзнаваше, че насочва гнева си към своя най-верен приятел на света, при това не за първи път.
— Съветваш ме да изоставя пациента си? — избухна тя. — Това ли искаш да направя? Много цивилизовано, няма що!
— Аз вече съм по-добре, Джехане.
Хусари беше седнал в леглото.
— Ти направи всичко, което е по силите на един лекар. Спаси ми живота, макар и не по начина, по който очаквахме.
Той дори успя да се усмихне, макар и с измъчена усмивка, която не докосна очите му.
Сега гласът му беше по-твърд, по-решителен от всякога. Тя се запита дали преживеният ужас не е помрачил разсъдъка му. Баща й сигурно щеше да знае. Но баща й никога вече нямаше да й каже нищо.
Наистина имаше голяма вероятност муардите да дойдат за Хусари и да отведат и нея, ако я сварят тук. Вярно беше, че пустинниците от Маджрити не бяха цивилизовани. Амар ибн Хайран знаеше коя е. Тази касапница беше поръчана от Алмалик от Картада. Той беше човекът, направил на баща й онова, което никога нямаше да забравят. Преди четири години.
В живота има мигове, когато наистина всичко се преобръща и се променя, когато пътищата се разделят и трябва да се направи избор.
Джехане бет Исхак се обърна към пациента си.
— Няма да ви оставя да ги чакате сам! Хусари — чудно нещо! — отново се усмихна.
— И какво ще направиш, мила моя? Ще предложиш на ония, пребрадените, приспивателно, когато дойдат?
— Имам и по-лоши неща, които да им дам — мрачно каза Джехане и думите му я накараха да се замисли. — Какво всъщност искате? — попита тя. — Извинявайте, май че избързвам. Може пък вече да са се наситили на кръв и никой да не дойде.
Той поклати глава и Джехане отново се учуди на промяната. Познаваше ибн Муса от много време, но за пръв път го виждаше такъв.
— Възможно е — каза той. — Но много не ме е грижа. Нямам намерение да ги чакам, за да се убедя. Ако искам да направя, каквото съм решил, при всички случаи ще трябва да се махна от Фезана.