Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
отношение на майчинството на Мария Магдалина и връзката и с Граала е впечатляващият портрет на
Караваджо “Мария Магдалина” от италианската колекция на Принц Памфили. В този “седящ” портрет от
1595 г. потъналата в размисъл Магдалина, изобразявана традиционно с дълга червеникава коса, е застанала
в поза като за кърмене, което прави бременността и особено очевидна. В допълнение имаме изобразената
във форма на раковина чаша отпред на полата и, което представлява най-ярката, свързана с потомството на
Граала, алегория.
Тези “назъбвания” съпровождат богините на любовта и женските образи в различните култове,
почитащи плодовитостта, които обикновено се свързват с морето – от Афродита до Мария Магдалина.
Картината на Ботичели “Раждането на Венера” е нещо като икона в тази традиция.През Средновековието
рицарите от ордените на Граала имали този елемент на гербовете си. Пример за това е Шотландският щит
на Сен Клер (Синклер) от Рослин, с неговия назъбен черен кръст на сребърен фон. Други примери могат да
се видят в каменните резби на Рослинския параклис близо до Единбург. Името Сен Клер произлиза от
латинското Sanctus Clarus, означаващо “свещена светлина”. Днес Мидлотиан, градът на Сен Клер, се
произнася “Розлин”, въпреки че параклисът е запазил традиционното изговаряне “Рослин”. Отначало в
келтски времена мястото се е наричало Ross Lynn – от скалистия нос ( Ross) на един водопад ( Lynn), - но
това няма нищо общо с Линията на Розата, преминаваща от север на юг през Гластънбъри, както се твърди
в “Шифърът на Леонардо”. Рослин и Гластънбъри не се намират на един и същи меридиан и нямат връзка,
що се отнася до географската дължина.
СИМВОЛИТЕ НА МАГДАЛИНА
В “Шифърът на Леонардо” се предполага, че в стенописа “Тайната вечеря” Леонардо да Винчи е
нарисувал Мария Магдалина на мястото на един от апостолите. Макар че тази идея пасва много добре на
сценария за заговор, накрая ще се окаже, че това не е така. Алегорията в изкуството никога не е прекалено
явна или прекалено скрита – особено в творбите на майстори като Леонардо. Както в случая с V-образния
мотив, тя обикновено е очевидна, макар и често с езотеричен характер. За да бъде открита, трябва да се
познават символите и да се разбира значението им. В изкуството символите и знаците често се използват за
предаването на неща, които в една книга биха добили вид на бележки под линия. Черепът, книгата,
огледалото, огърлицата и свещта от “Каещата се Магдалина” са все алегории – един вид художествено
стенографско писмо от смислово разпознаваеми изображения.
Друг пример за алегория, свързана с Магдалина, е червеното яйце, което се появява в много икони и
други творби. В руската църква “Св. Мария Магдалина” в Иерусалим Мария е нарисувана с червено яйце в
ръка, застанала пред император Тиберий. Тя е облечена в бяла монашеска дреха – неин обичаен атрибут в
художествените творби, особено когато авторите са доминиканци и францисканци. Подаването на яйцето е
съществен момент от темата за Възкресението. Подобно на гроздето (и понякога на нара) то е символ на
раждането и новия живот.
На събора в Уитби през 664 г. римските епископи постигнали своята първа доктринална победа над
традиционната Келтска църква. Главният спор бил относно празника на Еостре, древната богиня на
пролетта. В крайна сметка решили да подчинят празника на Еостре (Истър) на християнската традиция.
Целта им била да отделят Разпятието и Възнесението на Иисус от еврейската Пасха, с която са исторически
свързани. Празникът на Еостре съвпадал по време, така че бил идеален за подмяната.
Според книгата Левит от Стария завет 23:4-6 Пасха Господня (която бележи за еверите излизането
от Египет) се пада в първия месец нисан (март/април), на четиринадесетия ден от месеца, когато е първото
пълнолуние след равноденствието. Следват седем дни, в които се ядат безквасни хлябове; те започват от
15-ти нисан.
Ежегодната дата на християнският Великден се определя доста по-сложно. Всъщност това е
първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Изискването на патата от 664 г.
било Великден винаги да се пада в неделя. Това означава, че не може да се определи точна дата, която да е
валидна за всяка година. От най-ранни времена еврейския обичай е да приемат за свой на-свещен ден деня,