Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
ната и жените.
- Не, нямах представа. Кога?
- Жалко. И какво показват кръвните проби?
- Кога какво?
- Според мен - заговори той, докато се навеждаше да вле
- Кога се е оженил?
зе през прозореца, - трябва да поговорим с Териса Колинс.
- Не знам.
- Мога ли да попитам за името на жена му?
- Карън Тауър.
Териса леко се усмихна.
- Познавате ли я?
- Познавам я.
О С М А Г Л А В А
Берлеан кимна с глава и потърка брадата си с ръка.
Очаквах да я попита откъде познава Карън Тауър, ала той
не го направи.
- Предварителните тестове на петната от кръв са готови.
Открихме я в същата килия, която обитавах и аз поло
- Вече? - изненада се Териса. - Дадох кръв едва преди час.
вин час по-рано.
- Не, не пробите отпреди един час. Те ще са готови по-
Очите й бяха зачервени и подпухнали. Берлеан отключи
късно. Говоря за резултатите от онези, които открихме на
и всички преструвки паднаха. Тя се хвърли към мен и аз я
местопроизшествието.
подхванах. Зарови лице в гърдите ми и захлипа. Оставих я
- О !
да си поплаче. Берлеан стоеше и чакаше. Срещнах погледа
- Резултатите са доста любопитни.
му. Той отново сви рамене по онзи театрален начин.
Двамата чакахме. Териса преглътна, сякаш се готвеше
- Освобождаваме ви и двамата - заяви Берлеан. - Само
за удар.
при условие че оставите паспортите си при нас.
- По-голямата част от кръвта - всъщност почти всич
Териса се дръпна и ме погледна. И двамата кимнахме с
ката - принадлежи на жертвата, на Рик Колинс - обясни
глава.
Берлеан. Сега тонът му бе премерен, сякаш се готвеше да
- Но преди това трябва да ми отговорите на още няколко
нагази в дълбоки води, за да ни съобщи резултатите. - Това
въпроса - заяви Берлеан. - Съгласни ли сте?
едва ли ще изненада някого.
- Разбирам, че съм заподозряна - каза Териса. - Бивша
Ние продължавахме да мълчим.
та съпруга пристига в същия град след толкова много годи
- Но върху килима имаше още едно петно, недалеч от
ни, разговаря с него по телефона и прочее. Няма значение,
трупа. Не знаем как е попаднало там. Първоначалната ни
просто искам да закопчаете убиеца на Рик. Така че можете
теория се основаваше на очевидните факти: Имало е борба.
да ме питате за всичко, инспекторе.
Рик Колинс се е борил и е ранил убиеца си.
66
67
- И сега? - попитах аз.
В стаята настъпи тишина.
- Първо, заедно с кръвта открихме и няколко руси косъ
- Значи - продължи Берлеан, - вече знаем, че малката
ма. От дълга коса. Каквато обикновено имат жените.
дъщеричка на Рик е била на местопрестъплението и е била
- Жените могат да убиват.
ранена. Къде, предполагате, че е в момента?
- Разбира се.
Той млъкна.
- Но? - додадох аз.
- Но все още изглежда невъзможно кръвта да принадле
Предпочетохме да се върнем в хотела пеша.
жи на убиеца.
Тръгнахме по „Понт Ньоф". Водата бе тинестозелена.
- Защо мислиш така?
Прозвучаха църковни камбанки. Хората се спираха по сре
- Защото според ДНК анализа и кръвта, и русите косми
дата на моста да си правят снимки. Някакъв мъж ме помоли
принадлежат на дъщерята на Рик Колинс.
да ги щракна, както ми се стори, двамата с приятелката му.
Териса не изписка. Тя просто изстена. Коленете й се под
Те се сгушиха един до друг, аз преброих до три и направих
косиха. Бързо я подхванах, преди да се е свлякла на пода.
снимката, а после ме попитаха дали имам нещо против да
Хвърлих въпросителен поглед към Берлеан. Той изобщо
ги фотографирам още веднъж, аз отново преброих до три
не бе учуден. Гледаше я с изучаващ поглед, преценяваше
и ги фотографирах, а после двамата ми благодариха и про
реакцията й.
дължиха пътя си.
- Вие нямате деца, нали, госпожице Колинс?
Териса не бе промълвила нито дума.
И последната капка кръв се бе оттекла от лицето й.
- Гладна ли си? - попитах я.
- Ще ни дадете ли само миг? - помолих аз.
- Имаме нужда да повървим.
- Недей, добре съм - обади се Териса. Тя отново се из
прави на крака и хвърли строг поглед към Берлеан. - Нямам
- Добре.
деца. Но този факт вече ви е известен, нали така?
По пътя от „Понт Ньоф" до „Рю Дофин", чак до фоайето
Берлеан не отговори.
на хотела, тя не се спря нито веднъж. Дежурният на рецеп-
- Копеле - озъби му се тя.
цията дружелюбно ни поздрави, ала тя го отмина, като го
Исках да попитам какво точно става, ала си казах, че