Изгубена завинаги

висяща на врата му. Вероятно някои го намираха доста ху­

далечна.

бав, ала хубостта му бе опасна като привлекателността на

Така беше и в този случай. Ако ме напъхат в автомо­

лошо момче. Под разкопчаната си сива риза с къси ръкави

била, всеки шанс да бъда открит изчезва. В мига, в който

бе облякъл бяла фланелка. Носеше черни панталони.

стана и го последвам към колата, преимуществото ще е на

- Погледни под масата - ми каза.

тяхна страна. Той не очаква да го нападна. Мисли си, че

- Ще ми покажеш пикалото си ли?

го слушам най-внимателно. Не представлявам заплаха за

- Погледни или ще умреш.

него. И той продължава да се упражнява в предварително

Не говореше с френски акцент - в говора му имаше нещо

подготвената си реч.

меко и рафинирано. Почти като на британец, или може ми

Така че използвах елемента на изненада.

на испанец - нещо аристократично. Дръпнах стола си назад

Той бе отместил поглед встрани само за миг, за да е си­

и погледнах. Беше насочил пистолет към мен.

гурен, че фургонът е на мястото си. Това ми и трябваше.

76

77

Вече държах здраво масата. Напрегнах мускулите на кра­

Трябваше да продължа.

ката си. Връхлетях го от седнало положение.

- Не мърдай! - извиках аз, а после, тъй като и в най-

Масата се стовари върху физиономията му. В същия миг

критичните моменти на човек му хрумват странни неща,

отскочих встрани за всеки случай - ако случайно натисне

се запитах как командата ми би прозвучала на френски или

спусъка.

дали изобщо би могла да се преведе. Хей, куршумите от ав­

Не му оставих никакъв шанс.

томата за малко да дадат отговор на всичките ми въпроси.

Под дрехите бях навил синджир около тялото си - раз­

Приведох се и се затичах в посока, обратна на онази, в ко­

махах го. Ако до този миг противникът ми имаше само бе­

ято се движеше фургонът, към мястото, където преди това

лези върху главата, сега целта ми бе ясна - да го осакатя. Да

бе паркиран. Гумите изсвистяха. Чуха се още гърмежи. За­

го нараня, да го обезсиля по някакъв начин. Но освен него

вих зад ъгъла и продължих да тичам. Бях излязъл отново на

ме чакаха поне още трима като него. Надявах се, че ще се

„Рю Дофин". Хотелът бе на стотина метра пред мен.

разпръснат, ала не можех да разчитам на това.

Ами сега?

Имах право. Защото те не се разпръснаха.

Бързо се обърнах назад. Фургонът бе дал заден и сега

Очите ми затърсиха пистолета. Както можеше да се

обръщаше. Огледах се за някоя улица или алея, по която

очаква, при удара той го бе изпуснал. Стоварих се върху

да свърна.

противника си. Масата бе върху лицето му. Тилът му се

Нищо. Или пък...?

удари в паважа и звукът от удара глухо отекна.

През улицата зърнах тесен път. Помислих си да пресе­

Спуснах се към пистолета.

ка, но щях да бъда изложен на куршумите. Фургонът се бе

Хората се разбягаха с писъци. Търкулнах се към оръ­