Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
беда.
любими отбори, рекламен афиш на кока-кола, календар с
- И искаш да й помогнеш?
разголени жени - атмосферата бе присъща не на първо
-Да.
класна щабквартира на полицията, а по-скоро на склад на
- Знаеше ли какво трябва да направиш, за да й помог
оръжейно магазинче в малко провинциално градче.
неш?
- Група Берлеан - обадих се аз. - Значи, ти си шефът?
- Преди да дойда? Не.
56
57
- А сега?
Берлеан ме зяпна.
- Сега да.
- Долна - продължих аз, - мръсна пачавра. Ясно ли е?
- Ще ми кажеш ли?
Берлеан бе смазан. Не бих могъл да го коря.
- Имам ли избор? - попитах.
- Обичаш ли Териса Колинс? - попита той.
- Не, всъщност нямаш.
Ами сега?
- Бившият й съпруг е изчезнал. Позвънил й по телефона,
- Не знам.
заявил, че има да обсъжда с нея нещо много важно, а после
- Приблизително?
се изпарил.
- Не съм я виждал от години.
Берлеан изглеждаше изненадан или от отговора ми, или
- Това променя ли нещо?
от факта, че съм склонен да му отговарям. Не бях сигурен
- Не - отвърнах. - Мисля, че не променя нищо.
кое е по-вярно.
- Познаваш ли Рик Колинс?
- Значи, госпожица Колинс те повика, за да й помогнеш
Не знам защо, но като го чух да произнася името му, аз
да го открие, така ли?
се учудих, че Териса е взела фамилията на съпруга си, но
- Точно така.
после си рекох: разбира се, та нали са се запознали още в
- И защо тъкмо теб?
колежа? Съвсем естествено, казах си аз.
- Според нея аз съм добър в подобни неща.
-Не.
-Мислех, че си агент. Че представляваш актьори и спор
- И никога не си го виждал?
тисти. Как така си добър в издирване на изчезнали хора?
- Никога.
- Бизнесът ми е такъв, че се налага да се занимавам с
- Какво можеш да ми кажеш за него?
личния живот на клиентите ми. Карат ме да върша какво
- Нищо.
ли не за тях.
Льофевр постави ръка на рамото ми и го стисна съвсем
- Ясно - каза Берлеан.
леко.
В стаята влезе Льофевр. Продължаваше да дъвче клеч
- Лъжливо копеле.
ката за зъби. Потърка брада и застана от дясната ми страна,
Погледнах го.
като заби очи в мен. Дами и господа, запознайте се с Ло
- Моля те, кажи ми, че това не е същата клечка за зъби,
шото ченге. Погледнах въпросително към Берлеан, сякаш
която преживяше и на аерогарата. Защото ако е същата,
да го попитам: „Необходимо ли е и той да е тук?". Берлеан
загазил си сериозно с хигиената.
сви рамене.
- Права ли е госпожица Колинс? - попита Берлеан.
- Държиш на госпожица Колинс, нали?
Обърнах се отново към него.
- Така е.
- За какво?
Льофевр, който продължаваше да играе ролята си, ме
- Вярно ли е, че си добър в издирване на хора?
загледа още по-строго. Бавно извади клечката за зъби от
Свих рамене.
устата си и каза:
- Мисля, че знам къде е Рик Колинс.
-Лъжливо копеле!
Берлеан хвърли поглед към Льофевр. Льофевр изпружи
- Моля?
гръб.
- Ти - произнесе той със засиления френски акцент на
- Така ли? И къде е?
разярен човек. - Ти си едно лъжливо копеле!
- В най-близката морга - отвърнах. - Някой го е убил.
- А пък ти - заявих му в отговор, - си една долна изтри
валка.
58
59
С Е Д М А Г Л А В А
- Напротив.
Спрях се и ги погледнах. Една тъмносиня раздрана риза
бе покрита с петна от кръв.
- На Рик Колинс ли е?
Берлеан ме изведе от стаята на „Групата на Берлеан" и
- Върви.
сви вдясно.
Отвори един прозорец и излезе на покрива. Обърна се и
- Къде отиваме? - поинтересувах се аз.
ме подкани с поглед да го последвам.
Той изтри длани в крачолите на панталоните си и от
- Шегуваш се, нали? - повторих аз.
върна:
- Оттук се разкрива най-хубавата гледка към Париж.
- Върви след мен.
- От покрива на „Ке дез'Офевр" 36 ли?
Тръгнахме по един коридор, от който можеше да се
Стъпих на плочата - леле! Той беше прав за гледката:
слезе пет етажа по-надолу. Бе преграден с предпазна сто
Берлеан запали цигара, дръпна дима толкова дълбоко, че за
манена мрежа.
миг си помислих, че цялата цигара ще се превърне в пепел,
- Защо е тази мрежа? - попитах аз.
после го изпусна на облак през ноздрите си.
- Преди две години докарахме заподозрян в терорис
- Често ли провеждате разпитите си тук, горе?
тични действия. Всъщност беше жена. Докато я карахме
- Честно казано, за първи път - отвърна той.
по коридора, тя сграбчи един от пазачите и се опита да се