Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Двете закрепени за стените скамейки се срещаха в ъгъла.
- Тук не се занимаваме с пътнотранспортни произшест
Дюшеците бяха тънки, сини и подозрително напомняха
вия.
на постелките на тепиха, които помнех от физкултурния
На французите можеше да се разчита. Щабквартирата
салон в ученическите си години. Протрито одеяло в тъм-
на полицията бе здрава като крепост, страховита, огромна
нооранжев цвят, сякаш ползвано десетки години наред, бе
и великолепна.
навито на скамейката.
- Внушителна е, нали?
Берлеан протегна ръка като дежурен по посрещането ми
- Дори полицейските ви участъци са архитектурни па
в „Кафе Максим".
метници - забелязах аз.
- Къде е Териса?
- Чакай да я видиш и отвътре.
Берлеан сви рамене.
Тутакси улових сарказма в думите на Берлеан. Намекът
- Искам адвокат - заявих.
му за контраста между фасадата и онова, което се нами
- А аз пък искам да вляза в джакузито с Катрин Деньов -
раше вътре, сякаш ме зашлеви през лицето. Фасадата бе
иронизира ме той.
създадена да издържи на вековете; вътрешността й прите
- Нима твърдите, че нямам право да повикам адвоката
жаваше целия чар и неповторим характер на обществена
си да присъства на разпита ми? •
- Точно така. Можеш да разговаряш с него, но той няма
1 В Куонтнко, Западна Вирджиния, се помещава Академията
да присъства на разпита ти. Ще бъда честен с теб. При
на ФБР. - Б. пр.
съствието на адвоката ти ще ни накара да помислим, че си
54
55
виновен. Освен това много ме дразниш. Така че, съветвам
- Капитан съм на бригада за разкриване на криминални
те да не го викаш. Междувременно, чувствай се като у
престъпления. Това е моят екип. Сядай.
дома си.
- Как, тук ли?
Остави ме сам. Помъчих се да премисля, преди да реша
- Разбира се. Бюрото е на Льофевр. Седни на стола му.
как да постъпя. Дюшекът лепнеше и направо не ми се мис
- Няма ли да ме водиш в стаята за разпити?
леше от какво ли. Вонеше на гранясало - ужасяващо съче
- Все си мислиш, че си в Америка. Провеждаме разпи
тание от пот, страх и, ъъъ, някои други телесни секрети.
тите в стаята на групата.
Вонята влезе в ноздрите ми и сякаш се засели в тях. Измина
Останалите полицаи не ни обръщаха внимание. Двама
час. Чух шума от микровълновата фурна. Един пазач ми
от тях пиеха кафе и си бъбреха. Другите тракаха на пише
донесе храна. Измина още един час.
щите си машини. Седнах. Върху бюрото имаше кутия със
Когато Берлеан се върна, аз се бях облегнал на сравни
салфетки. Той издърпа една и започна отново да си трие.
телно чистото място, което бях открил върху стъклената
ръцете.
стена.
- Разкажи ми за връзките си с Териса Колинс - започна
- Убеден съм, че си се настанил удобно.
той.
- Храната - казах аз. - Очаквах да е по-вкусна, като се
- Защо?
има предвид, че се намирам в парижки затвор.
- Защото обичам да съм в течение на последните клюки.
- Лично ще говоря с главния готвач.
В хумористичните нотки на гласа му се четеше твър
Берлеан отключи стъклената врата. Тръгнах след него
дост.
по коридора. Мислех, че ще ме вкара в стаята за разпити, но
- Разкажи ми за отношенията ви.
уви. Спряхме пред една врата, на която пишеше: „ГРУПА
- Не я бях виждал цели осем години - казах.
БЕРЛЕАН". Погледнах го.
- И все пак ето ви и двамата тук.
- Група ли е първото ти име?"
- Така е.
- И какво му е смешното?
- По каква причина?
Влязохме. Съобразих, че вероятно „Група Берлеан"
- Тя ми се обади и ме покани да прекарам няколко дни
означаваше „Групата на Берлеан" и по обзавеждането на
във вашия град.
стаята разбрах, че съм на прав път. В стаята, която би била
- А ти захвърли всичко и долетя?
тясна дори само за едно бюро, бяха наблъскани цели шест.
Повдигнах вежди вместо отговор. Берлеан се усмихна.
Сигурно се намирахме на последния етаж, защото по-голя
- Разпръснах още една представа за французите, а?
мата част на тавана бе скосен. На влизане трябваше да се
- Тревожиш ме, Берлеан.
наведа.
- Значи пристигна, за да се срещнеш с любимата?
Четири от шестте бюра бяха заети, както разбрах, от
- Не е така.
останалите офицери, членове на „Групата на Барлеан". Ви
- Тогава?
дях старовремски монитори, от онези, които заемат почти
- Не знаех защо ме вика. Просто усетих, че може да е в
половината писалище. Семейни фотографии, флагчета на