Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
дари само с мимолетна усмивка.
сега е по-добре на мълча и да слушам.
Щом вратите на асансьора се затвориха, Териса се обър
- Все още не успяваме да се свържем с Карън Тауър -
на към мен с думите:
заяви Берлеан. - Но предполагам, че тази дъщеря е и нейна?
- Нали искаше да знаеш тайната ми? Какво ме отведе
- Така мисля - отвърна Териса.
на онзи остров, защо през всичките тези години бягах и се
- А вие, разбира се, не знаехте нищо?
криех?
- Точно така.
- Ако искаш, ми кажи - отвърнах аз с тон, който дори
- Откога сте разведени с господин Колинс?
на мен ми се стори снизходителен. - Мога ли да помогна с
- От девет години.
нещо?
Писна ми.
- Не можеш. Но така или иначе трябва да узнаеш.
- Какво, по дяволите, става тук?
Качихме се на четвъртия етаж. Тя отвори вратата на ста
Берлеан не ми обърна внимание.
ята, направи ми път да вляза и затвори след себе си. Стаята
- Значи дори бившият ви съпруг да се е оженил веднага
беше със стандартни размери, малка по американските
след развода ви, дъщеря му не би могла да е на повече от,
стандарти, с извито стълбище, което водеше към таванска
да речем, осем години?
стая, както можех да предположа. Много напомняше на па-
68
69
рижко жилище от XVI век, но с широкоекранен телевизор
колеж в североизточната част на страната. Когато пристиг
с вградено видео.
нах там, бях заключила колана на целомъдрието си подобно
Териса отиде до прозореца, така че да е далеч от мен.
на мнозина като мен и единственият ключ от него бе в ръ
- Сега ще ти каж^а нещо, става ли? Но най-напред искам
цете на куортърбека - приятеля ми от гимназията. Двамата
да ми обещаеш.
с него възнамерявахме да станем изключение от правилото
- Какво?
и да поддържаме връзка от разстояние дълго време.
- Обещай ми, че няма да се опитваш да ме успокояваш -
Аз също познавах този тип момичета от „Дюк".
каза тя.
- И колко, мислиш, продължи това? - попита ме тя.
- Не разбирам.
- Два месеца?
- Познавам те. К^ато чуеш историята ми, ще протегнеш
- По-скоро един. Срещнах Рик. Беше като вихър. Тол
ръце към мен. Ще искаш да ме прегърнеш, да ме утешиш -
кова умен, забавен и секси! Не бях виждала друг като него..
просто си такъв. Недей- Каквото и да сториш, ще е грешка.
Той бе най-радикално мислещият студент в кампуса, пък
- Добре - съгласих се аз.
и тези къдрици, пронизващите му очи и брадата, която ме
- Обещай ми.
дращеше при целувките...
- Обещавам.
Гласът й стихна.
Тя се сви още по-надалеч в ъгъла. По дяволите с послед
- Не мога да повярвам, че е мъртъв. Ще ти прозвучи ба
ствията - исках да я прегърна още на мига.
нално, но Рик бе много специален. Беше вежлив до мозъка
- Не си длъжна д;а го правиш - казах аз.
на костите. Вярваше в справедливостта и хуманността. А
-Длъжна съм. Сгямо не знам как.
някой го е убил. Някой нарочно е прекъснал живота му.
Не казах нищо.
Мълчах.
- Запознах се с Р)ик, когато бях студентка в първи курс.
- Разказвам разхвърляно - заяви тя.
Израсла съм в ШецДи Хилс, щата Индиана, и нещата при
- Няма закъде да бързаш.
мен тръгнаха по обичайния начин: Кралицата на бала се
- Напротив. Това трябва да свърши. Ако се забавя, ще
запознава с известния куортърбек, най-вероятно я чакат
спра и ще се разпадна отвътре, а ти никога няма да ме
успех след успех, с.ладка е като бонбонче. Бях от онези
събереш. Навярно Берлеан вече го знае. Затова ме пусна
досадни миловидни момичета, които се учеха усърдно,
на свобода. Така че, нека ти разкажа накратко. Двамата с
притесняваха се пре,ди всеки изпит и предаваха тестовете
Рик се дипломирахме, оженихме се и започнахме работа
си по-рано от останалите.
като репортери. Накрая направихме кариера в Си Ен Ен -
Усмихнах се.
аз пред камера, а Рик зад камера. Вече знаеш тази част от
- Бях от онези хубавички момичета, които държаха
живота ми. После решихме да създадем семейство. Поне
околните да се разравят и под повърхността, за да се убе
моето желание беше такова. Мисля, че Рик не беше толкова
дят, че не са само хубавички. И ти ги познаваш.
сигурен, а може и да е предчувствал какво има да става.
Познавах ги. На рякои думите й можеха да им звучат
Териса се приближи до прозореца, леко дръпна завесата
нескромно. Но си бя#а чистата истина. Изразяваха нейната
на една страна и погледна навън. Направих крачка към нея.