Спомен за светлина

- Искаш да знаеш защо един мъж _избира_ да дойде в Черната кула. За да се учи да прелива Единствената сила.

Тя не отвърна. Видимо избираше отговор, който да не влезе в конфликт с Трите клетви. Да говори човек с Айез Седай беше все едно да се опитваш да проследиш зелена змия, докато се шмугва през тревата.

- Да - заяви тя.

Андрол примига изненадано.

- Да, искам да знам - продължи тя. - Съюзници сме, все едно дали го желаем, или не. Искам да знам що за личност е този, в чието легло съм се пъхнала. - Изгледа го. - Образно казано, разбира се.

Той вдиша дълбоко и си _наложи_ да бъде спокоен. Мразеше да говори с Айез Седай, както изкривяваха всичко. Това, наред с напрежението в нощта и неспособността да направи добре това седло…

Щеше да е спокоен, Светлината да го изгори!

- Трябва да се упражняваме да правим кръг - каза Певара. - Ще е предимство за нас - колкото и да е малко - срещу мъжете на Таим, ако дойдат.

Андрол изтласка от ума си неприязънта към жената - имаше други неща, за които да се тревожи - и си наложи да мисли обективно.

- Кръг ли?

- Не знаеш ли какво е това?

- Не, не знам.

Тя нацупи устни.

- Понякога забравям колко невежи сте всички вие… - Замълча, осъзнала сякаш, че е казала твърде много.

- Всички сме невежи, Айез Седай - каза Андрол. - Областта на невежество може да се променя, но естеството на света е такова, че никой не може да знае всичко.

Това май също не беше отговорът, който бе очаквала. Твърдите й очи го изгледаха съсредоточено. Тя не обичаше мъже, които могат да преливат - повечето хора не ги обичаха, - но при нея беше нещо повече. Беше прекарала целия си живот в залавяне на мъже като Андрол.

- Един кръг - каза Певара - се сътворява, когато жени и мъже слеят мощта си в Единствената сила. Трябва да се направи по специфичен начин.

- Значи М’хаил ще знае за него.

- На мъжете им трябват жени, за да оформят кръг - каза Певара. - Всъщност в един кръг трябва да има повече жени, отколкото мъже, освен в много ограничени случаи. Една жена и един мъж могат да свържат, както и една жена и двама мъже, както и две жени и двама мъже. Тъй че най-големият кръг, който можем да сътворим, е от трима, с мен и двама от вас. Все пак _би могло_ да е от полза за нас.

- Ще ти намеря други двама, с които да го упражниш - каза Андрол. - Между тия, на който се доверявам, бих казал, че Налаам е най-силният. Имарин също е много мощен, но не мисля, че все още е стигнал върха на силата си. Също и Джонет.

- Те ли са най-силните? - попита Певара. - Не ти?

- Не - отвърна той и отново се залови с работата си. Дъждът отвън отново се усили и изпод вратата се промъкна студен въздух. Една от лампите в стаята догаряше и сенките се сгъстяваха. Той се огледа.

- Трудно ми е да го повярвам, майстор Андрол - рече тя. - Всички гледат теб.

- Вярвай каквото щеш, Айез Седай. Аз съм най-слабият сред тях. Може би най-слабият мъж в Черната кула.

Това я накара да замълчи, а Андрол стана да долее масло в гаснещата лампа. Когато седна, на вратата се почука и влязоха Имарин и Канлер. Макар и двамата да бяха мокри от дъжда, едва ли беше възможно да са по-различни. Единият беше изискан и внимателен, другият - капризен и склонен към клюки. Бяха намерили общ терен някъде и като че ли им харесваше да са заедно.