Богинята на светлината

Аполон поклати безмълвно глава.

— Дори използва името ти…

На Артемида й се прииска да го удуши.

— Мислиш ли, че не знам! Усещам го — тя присви очи и се огледа гневно наоколо. — Къде е онзи дебел тъпак Бакхус? Това е негово дело. Глупостта му стана причина да се случи всичко това. Бакхус трябва да оправи тази каша.

— Да оправи кашата? — Аполон отмести поглед от смъртната, която току-що несъзнателно бе задължила една древна богиня да изпълни желанието на сърцето й. — Може би имаш предвид да изпълним желанието на смъртната!

Богинята отвори уста за остър отговор — и я затвори също толкова бързо. Брат й беше прав. Не можеше да избяга от това. Връзката беше направена и добре споена. Усещаше тежестта й като железни окови.

— Добре. Станалото — станало! Няма какво друго да направя, освен да изпълня прищявката на смъртната и да се приключва.

Аполон не отговори, но погледът му се премести от гневното лице на сестра му към смъртната жена. Не можеше да спре да я гледа. Беше привързала тънко парче от нещо около наранения си пръст и все още се опитваше — безуспешно — да избърше разляното вино. „Вероятно ще се нарани отново“, помисли той и изпита внезапно желание да изтича до масата и да я предупреди да внимава. Когато един служител пристигна с парцал и разчисти набързо, Аполон въздъхна с облекчение. Продължи да гледа как жената се усмихва смутено. Не можеше да е сигурен, но му се стори, че бузите й са почервенели. Хубава е, реши той. Високите скули и нежната руменина по бузите придаваха особена миловидност на сърцевидното й лице. Той усети как се усмихва. Тази коса! Трябваше да се отврати от факта, че жена е подстригала косата си толкова късо, но сега отрязаните къдрици му се сториха странно привлекателни. Прическата й придаваше неземен вид и с нея изглеждаше възхитително разрошена и неподредена — сякаш току-що се бе изтърколила от леглото на любимия.

Артемида проследи отнесения поглед на брат си. Острите очи на богинята прецениха смъртната жена. Тя изглеждаше в пълно неведение за това, което направи. Беше изящна и облечена по изненадващо приятен начин, въпреки безобразно подстриганата си коса. Трудно можеше да се определи възрастта й. Всичко, което Артемида можеше да каже бе, че е по-възрастна от девойка и по-млада от жена на средна възраст. Изглеждаше привлекателна, а и изреченото от нея желание говореше, че в момента не е обвързана с мъж. Артемида усети леко чувство на облекчение. Поне смъртната не бе поискала от нея да започне война, или — още по-зле — да възцари световен мир. Всичко, което искаше, бе бог, който да я дари с романтика. Тя погледна красивия си брат, чието изражение ясно показваше, че искрено се интересува от жената. Артемида въздъхна с облекчение. Всъщност желанието й не беше чак толкова трудно.