Богинята на светлината

Животът във Форума, помисли си тя с пълна уста, имаше и своите хубави страни. Храната беше отлична, а изборът от вина — превъзходен, дори и в малко заведение като това. Също така неохотно призна пред себе си, когато киантито разнесе червената си магия по тялото й, че макар екстериорът на магазините да бе крещящ, а дизайнът им — отвратителен, вътре те бяха истински моделиерски рай.

Определено набегът й с цел флирт не беше минал особено добре. Но вината не беше нейна. Единствената възможност, която бе имала до този момент, носеше златен синджир. Не можеше да се брои. Вярно е също така, че избяга уплашена от казиното след фиаското с входната такса, така че хазартът — засега — не се бе състоял изобщо. Но уикендът едва започваше и тя не бива да мисли за него като за напълно пропилян. Все още не. Може би просто щеше да го превърне в шопинг маратон… или най-малкото в маратон за купуване на обувки.

Мисълта за нови обувки временно разведри настроението й, но после си представи как Ви би й казала, че е затънала в рутина и се хваща за стари навици, вместо да се впусне в нови преживявания. Памела сдъвка една маслина, докато сервитьорът спря до масата, за да долее чашата с вино. Може би Ви има право. Навярно не се старае достатъчно.

Памела решително затвори списанието и отново заоглежда обстановката наоколо. Тълпата около фонтана определено се бе увеличила. Една млада жена с невъзможно красива руса коса привлече вниманието й. Тя разговаряше с друго момиче, чиято коса беше също толкова хубава и се спускаше до кръста й в плътна вълна с цвят на сребро. И двете носеха костюми, чиято идея бе да изглеждат сякаш току-що са излезли от улиците на древен Рим, предположи Памела. Ефирната материя в цветовете на облаците се диплеше прелъстително около гъвкавите им млади тела. В един момент те изглеждаха напълно покрити и скромно облечени, в следващия някоя от тях се засмиваше и се завърташе грациозно — почти като танцьорка — при което умело скрита гънка в робата й се отваряше и разкриваше за миг кадифената й кожа. Момичетата сякаш бяха покрити с някакъв златен блясък. Докато се движеха сред туристите в посока към фонтана, оставяха след себе си блестяща диря. Памела отмести поглед от тях и загледа останалата част от тълпата. Нямаше мъж, способен да снеме очи от изкусително облечените жени.

Тя реши, че това бе отличен ход. Е, поне от мъжка гледна точка. Всъщност, това си беше една съвсем типична ситуацията. Памела продължи да огледжа растящата навалица от хора, струпани около фонтана. Точно както очакваше, повечето бяха жени. Въпреки това двойките оскъдно облечени млади жени продължаваха да се множат. Дали сред тях имаше поне един красив млад мъж, облечен също толкова оскъдно? Разбира се, че не.

— Обзалагам се, че жените в древен Рим не са се обличали наистина така — промърмори Памела на себе си. — Биха намерили смъртта си, ако го правеха.