Богинята на светлината

— Благодаря, но ви моля да го върнете — внезапно почувства, че изтрезнява. — Не приемам питиета от мъже, които не познавам.

Сервитьорът се изненада и това подразни Памела. Да, тя не беше ходила на срещи от… умът й започна да блуждае около реалния брой години, отказвайки да приеме каква голяма част от живота си бе пропиляла с Дуейн. Наистина ли срещите с мъже се бяха променили толкова?

Господи, чувстваше се стара.

— Тогава какво мога да ви поднеса, госпожо? — попита сервитьорът.

Нарече я „госпожо“. Няма съмнение, със сигурност изглежда толкова стара, колкото се чувства. Очите й бавно се преместиха обратно към дългото, елегантно меню, предлагащо отличен асортимент от вина и предястия. Макар че бе изяла огромна салата и бе изпила половин бутилка вино в италианския ресторант до другия фонтан, дългото депресиращо вървене през мола и казиното я умориха. Имаше нужда от нещо за хапване, както и от още едно питие. Определено още едно питие. Очите й светнаха при вида на предястие от подбрани сирена, маслини, и пресен хляб. „Защо не?“, помисли си тя. Беше стара, значи можеше също така да е дебела и щастлива.

— Моля едно плато с маслини и сирена и бутилка… — тя започна да разглежда италианските червени вина под надписа „Кианти Класико“ с рейтинг, изобразен от три чаши. Очите й светнаха, когато разпозна „Кастело ди Фонтерутоли резерва“, реколта 97-а. Беше попаднала на фантастична статия за италианските вина в последния брой на списание „Уайн Спектейтър“ и бе сигурна, че си спомня името. — Една бутилка „Кастело ди Фонтерутоли резерва“ от 97-а година.

— Отличен избор, госпожо. Това вино е от Тоскана. Производителят му се хвали, че в древността самите богове са обхождали лозята му.

— Не се и съмнявам — промърмори Памела под нос, когато сервитьорът се обърна. — Забита съм в приличаща на караванен парк версия на древен Рим, а сега от леко пийнала ще се превърна в съвсем пияна с виното на някакъв заблуден винар.

Памела въздъхна отново. В началото на вечерта намеренията й изглеждаха толкова хубави. След агитацията на Ви си взе дълъг душ и изсуши късата си коса в разрошена секси прическа. Облече се с идеята да жъне успехи и затова избра малка черна рокля, която на практика си беше жива кражба в края на сезонната разпродажба в „Денвър Сакс“. Обичаше начина, по който роклята завършваше — с мек, женствен волан десетина сантиметра над коленете й. Допълни роклята с нежни обици тип полилей от оникс и блестяща дамска чанта, която бе толкова нелепо малка, колкото и скъпа. Накрая обу pièce de resistance7 — чифт дасиумрешзатях черни копринени чехли „Джими Чоо“ с елегантни пеперуди и сърца, избродирани в ярки ретро цветове.

Преди да излезе от апартамента, Памела се огледа в простиращото се от пода до тавана позлатено огледало: Изглеждаше добре. Много добре! Черната рокля обгръщаше изящното й тяло, а чехлите добавяха към сто петдесет и пет сантиметровия й ръст така нужните девет сантиметра, които правеха прасците й дълги и слаби.

Да, беше готова за флирт!