Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
„Гигантогромен?“ Май използва тази думата в ласкав смисъл, каквото и да означава. Той подмина странния комплимент, защото не желаеше разговорът им да продължи в посоката, която бе поел. Сервитьорът се появи отново, донесе още една чаша и я напълни. Щом сервитьорът се отдалечи, Аполон вдигна чашата си.
— Пия за теб, Памела. Също така за случайността и съдбата.
— Значи ли това, че вярваш в случайността или съдбата?
— Мисля, че започвам да вярвам и в двете — отвърна той.
Седма глава
— Е, кажи ми, как стана най-красивия архитект, когото някога са виждали очите ми? — попита Аполон.
Памела се разсмя.
— Ако искаше да ме поласкаеш, не биваше да описваш конкуренцията ми като група старци. Всъщност не съм архитект, но архитектурата е важна част от работата ми. Аз съм интериорен дизайнер.
— Интериорен дизайнер — Аполон повтори странното словосъчетание, опитвайки се да разбере смисъла му. Какво беше това, на което правеше дизайн на интериора? Нямаше ни най-малка идея. И тогава Аполон, богът на светлината, покровителят на музиката, лечението и истината, любовник на безброй смъртни жени и на богини, откри, че за пръв път откакто съществува се мъчи да намери какво да каже, за да не заприлича на невеж глупак.
Изтърси първия въпрос, който му дойде наум:
— Архитектурата е важна за един интериорен дизайнер, нали?
— Разбира се — тънките намръщени линии се появиха отново между веждите й. — Няма нищо по-очевидно от това, че за да декорира добре едно място, дизайнерът трябва първо да разбере архитектурата на сградата. Искам да кажа… моля те! Ако не разбирам структурата на сградата е все едно да съм главен готвач, който не знае в какъв ред да смеси съставките, за да приготви суфле. Освен това често работя директно със строителите и съм ангажирана с дизайна на проекта от момента, в който се изливат основите на дома до мига, в който клиентите ми се нанасят и правят изключително успешното си парти за новата къща.
Умът на Аполон бързо пресяваше пороя от странни думи, като се насочи само върху познати понятия. Изглежда работата на Памела се състоеше в украсяването на домовете на смъртните. Може би беше като сестрата на Зевс, Хестия, богинята на домашното огнище. Смъртните от древността търсеха помощта на Хестия, когато издигаха нов дом и в много селища жените палеха вечен огън в нейна чест, като символ на желанието им за сигурност и хармония в дома.
— Ти правиш дома приятно място за живеене — замислено каза той. — Тази работа сигурно носи удовлетворение.
Памела се усмихна широко.
— Е, опитвам се. Най-голямо удоволствие ми доставя фактът, че имам собствен бизнес. Харесва ми да контролирам нещата — усмивката й се разколеба, а лицето й стана по-сериозно.
— Реших, че е по-добре да контролирам сама живота си, вместо непрекъснато да се старая да отговоря на нечии чужди очаквания.
Аполон кимна сериозно, замислен над това как напоследък бе започнал да се задушава от ролята, която изпълняваше цяла вечност. Сякаш неизменно гледаха на него като на великия бог на светлината и никога не го виждаха като самия него. Срещна очите на Памела и самият той се учуди, когато изрече мислите си гласно:
— Завиждам на свободата ти. Знам какво е да си ограничен и контролиран от очакванията на другите спрямо теб.
— Задушаващо е — меко каза Памела.
— Именно — отвърна Аполон.
Те се разучаваха взаимно, докато отпиваха от виното, приятно изненадани, че толкова лесно откриват общи неща.
Усмивката на Памела се появи отново.
— Е, въпреки че имам собствен бизнес, някои задачи ми позволяват повече свобода от други. Например проектът, който ме доведе във Вегас, е по-скоро един от другите.
— Значи не живееш тук, във Форума?
— Имаш предвид Лас Вегас? — механично го поправи тя. — В никакъв случай. За пръв път идвам. От Колорадо съм. — Тя изгледа накриво фонтана и пространството около него. Поклати глава. — Маниту Спрингс е толкова различен от Лас Вегас, колкото въобще е възможно. А ти? Не разпознавам акцента ти, но определено не е тукашен.
Искаше му се да си бе оставил повече време, за да измисли отговори на прости въпроси като кой е и откъде е. Отпи от виното си, докато умът му търсеше нещо, което би било приемливо за Памела.
— Всъщност не мога да кажа, че съм само от едно място. Считам и Италия, и Гърция за мои домове.
Това поне обясняваше необичайното име и акцента му, помисли си Памела.