Богинята на светлината

— Да, моля ви, донесете още една чаша.

Сервитьорът се отдалечи бързо. Памела отвори лепенката, но преди да успее да я увие около пръста си, високият мъж се наведе и я взе от ръката й.

— Почакайте — каза той, — нека ви помогна.

Аполон постави лепенката около тънкия й пръст и междувременно изпрати чрез ръцете си малък сноп от лечителската си сила.

Памела примигна, изненадана от нежното му докосване.

— Благодаря ви. Вече се чувствам по-добре — усмихна се тя. Протегна ръка с току-що превързан пръст и добави: — Памела Грей.

Колебанието му бе толкова кратко, че много по-късно тя изобщо не се замисли за него.

— Феб — отвърна той със спокойна усмивка. — Феб Делос.

Пое ръката й и механично я обърна, за да я вдигне към устните си. Очите им се срещнаха, когато устата му докосна кожата й. Нейните широко отворени от изненада, а неговите — невъзможно сини.

Памела усети как топлината на устните му гъделичка цялото й тяло. Устата й пресъхна.

— Значи още играеш ролята си? — попита тя, като издърпа ръката си от неговата и я прокара през косата си, защото не знаеше какво друго да направи.

— Роля? — мъжът изглеждаше объркан.

Памела размаха превързания си пръст нагоре-надолу към облеклото му, вдигна глава и очите й обходиха тялото му с нескрито преценяващ поглед. Късата туника бе ушита от най-финия лен, който някога бе виждала — а тя определено познаваше немалко скъпи материи. Беше украсена с тежка сребърна бродерия и завършваше с плисета, които оставяха голяма част от невероятно добре оформените му крака голи. Над туниката, която се връзваше на лявото му рамо, имаше богато украсен нагръдник, който изглеждаше като от ковано злато.

— Това наистина е невероятен костюм — каза тя, докосвайки брадичката си с пръст. — Да видим, танцьорките бяха нимфи, така че, предполагам, ти трябва да си бог — Памела се усмихна палаво, осъзнавайки в миг иронията на ситуацията.

Само преди минути не помоли ли за бог? И после — хоп! Сякаш като в магия, този мъж се появи пред масата й като живо, дишащо олицетворение на истински бог. Прииска й се да се засмее. Само във Вегас…

— Предположението ти е вярно — поклони се мъжът. Харесваше му да я гледа как говори. Очевидно бе изпила доста вино, но вместо да я мисли за глупаво засмяна, Аполон бе заинтригуван от нея. Руменината правеше лицето й открито и живо. Интелигентните й очи блестяха в необикновено лешниково кафяво, което му напомняше за мека, сладка медена пита. А устните й… там се криеше цял нов свят, който чакаше да бъде опознат. Вече си представяше тези устни върху своите. Вкусът им щеше да е на вино и на женственост…

Той отмести очи от устните й и се концентрира върху това, което тя казваше в момента:

— Бог, значи? Е, със сигурност ролята ти подхожда. Искам да кажа — освен костюма, ти си достатъчно гигантогромен, за да бъдеш бог. Бих казала — браво!