Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
— ЕЛА, ЧОВЕКО, ЕЛАТЕ, ХОРА, ЕЛАТЕ ВСИЧКИ ВИЕ В МОЛА!
Механичният глас на централната статуя неочаквано прогърмя от високоговорителите, хващайки Памела напълно неподготвена. Тя погледна часовника си изненадана, че часът е вече осем.
— О, но тази вечер имаме специално шоу за вас! Нимфи, повелявам ви да танцувате по двойки за веселящите се хора във Вегас!
Е, това вече бе разбираемо. Това бяха актриси, които изпълняваха роли на нимфи. Когато пременените като нимфи млади жени се отделиха от тълпата и започнаха да танцуват около фонтана, Памела трябваше да признае, че бяха много привлекателни. Тя гледаше шоуто, докато отпиваше от виното и си мислеше, че никога не е виждала толкова много скъпи удължения за коса. „Нимфите“ се смееха, въртяха се и подскачаха в изящен кръг, отмятайки плътните си гриви така, сякаш ги имаха по рождение.
Ужасните статуи на Аполон и Артемида оживяха една след друга. Изглежда гвоздеят на вечерното шоу бяха танцуващите нимфи, които несъмнено бяха по-интересни от редящите лоши рими раздвижени статуи. Памела дори осъзна, че кракът й потропва в такт с пулсиращия ритъм на танца им. Шоуто наистина не беше лошо, помисли си тя, докато пълнеше отново чашата си.
Вие, които дирите древните пътища,
помислете
за връщането на безсмъртните
и на далечните ваши предци,
които
почитали са нявга боговете стари
и благославяли поля, гори и вятър,
вода, земя и въздух.
В тази нощ ние призоваваме
отминалите времена, отминалите дни.
Памела се изненада приятно, когато танцуващите момичета запяха. Думите на песента звучаха значително по-добре от глупостите, които декламираха механичните статуи. А гласовете им! О, гласовете им бяха прекрасни! Очарована, Памела слушаше как песента възкресява едно отдавна отминало време, в което хората наистина са вярвали, че сред тях бродят богове и богини и че те могат да изпълнят желанията им. Въпреки циничното си отношение към обстановката наоколо, Памела бе толкова завладяна от изпълнението, че й се прииска да се присъедини към хипнотичния танц на нимфите.
Това, помисли си тя с подпийнал кикот, който премина бързо в изсумтяване, е напълно нелепо. Особено с нейните деветсантиметрови чехли „Джими Чоо“. Но по някаква причина странното й желание да се весели с измислените нимфи не я шокира. Тя изгледа наполовина празната гарафа — сигурно е от виното.
Памела примигна, когато темпото на танца се ускори и блясъкът, обграждащ момичетата, сякаш замъгли зрението й — толкова силно, че докато се пресягаше за чашата си, не успя да прецени разстоянието и я преобърна. Гледаше като в забавен кадър как кристалната чаша пада, строшава се върху мраморната маса и пръска червени капчици в алена дъга над пода край нея. С чувство на вина тя грабна ленената салфетка и се опита бързо да попие растящото петно. Слава Богу, чашата беше паднала далече от нея. Щеше да е крайно неприятно, ако беше заляла шикозната си рокля с кианти. Леле, каква мръсотия направи! Май трябва да остави на сервитьора по-голям бакшиш, заради бъркотията, която създаде. Памела още по-усърдно започна да попива виното и в този момент набоде показалеца си на едно парче стъкло.
— Ох! — тя разтърси ръка, сякаш острата болка я изгаряше. — Мътните го взели!
Памела гледаше пръстта си и не можеше да повярва какво количество кръв изтича от едно малко порязване. Дори усети леко гадене в стомаха, когато кръвта се смеси с образувалото локва кианти.
Тя притисна напоената с вино салфетка към пръста си, но дори острата болка от порязването не я отклони от заключението, че шоуто на нимфите бе прекрасно. Те бяха толкова грациозни, а кадифените им гласове сякаш извикваха на бял свят всички разтърсващи емоции, които тя обикновено потискаше… Едно желание се надигна в нея… желание за нещо, което не можеше, или не искаше, да нарече по име.
Помощта безсмъртна е скрепена
с изречено желание и зов сърдечен.
Съмнението отхвърлете
и дайте глас на вашите души.
Стремим се ние тази нощ
към правдата на любовта.
Нека желанията, почувствани в сърцето
се изрекат
и както речени са — да пребъдат те!
Желания, почувствани в сърцето… Е, щеше й се да не беше разливала виното или да не беше си порязвала пръста. В мига, в който в умът й се появи тази мисъл, тя усети колко е грешна. Да поискаш нещо толкова тривиално след прекрасния танц, изглеждаше почти богохулно. Докато разкопчаваше чантата си и ровеше за кърпичка, която да увие около пръста, внезапно я налегна тъга, че единственото й желание се заключава в това просто да върне назад един незначителен инцидент. Ужасно! Нима вече не беше способна да желае? Това не можеше да е вярно! Със сигурност сърцето й не се беше изсушило. Със сигурност Дуейн не беше разрушил всичко в нея.