Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Нямам представа. Забеляза ли обаче табелката отвън? Онази, с името на спонсора на изложбата — Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз. Те са финансирали разкопките на гробницата и са предоставили тази мумия. Ако Морган е прав, че корпорацията ни държи под око, тогава би трябвало да знаят, че ще дойдем тук точно днес.
— Какво искаш да кажеш? — попита го Кейди.
Джейк обмисли куп варианти, но стигна до единствения възможен извод. Изведнъж долови с цялата му сила тиктакането на часовника, долепен до гърдите му.
— Ако някой иска да открадне часовника на татко, най-добрият начин да ни накара да го измъкнем от скривалището му, е, като инсценира неуспешен обир с взлом. Уплашени от крадците, би трябвало да го извадим от тайника и да не се разделяме с него.
На Кейди й прилоша. Този път не се преструваше.
— И ние постъпихме точно така.
Джейк кимна.
— Сега враговете ни ще трябва само да ни подмамят някъде. Да ни заложат капан.
Джейк огледа четирите стени на гробницата. С нарастването на страховете му, тя му изглеждаше все по-тъмна и по-тъмна.
— Трябва да се махнем оттук — каза Кейди.
— Но египетският анкх е тук. Кълна се, че усещам присъствието му.
— Можем да се върнем и по-късно. Професорът каза, че следващата седмица мумията се връща в Египет. Да изчакаме дотогава. Египетският анкх ще ни чака тук.
Кейди заобиколи олтара и тръгна към изхода.
Джейк приемаше логиката й с разума си, но сърцето му се бунтуваше. Въпреки това тръгна подир сестра си. Тя беше права. Трябваше да се измъкнат оттук. Настигна я при изхода. Обърна се и хвърли последен поглед към мрачната гробница.
И тогава го видя.
Замръзна като статуя.
Очите му доловиха блясъка на злато от другата страна на олтара. Беше го пропуснал преди, тъй като вниманието му бе насочено изцяло към олтара и зловещата фигура върху него.
Впери поглед във витрината, разположена в другия край на помещението. Предметът бе изложен на средната лавица. Анкх с размерите на човешка длан, изработен целият от злато. Съвършено копие на онзи, който бе изобразен върху часовника. Ярките халогенни лампи във витрината осветяваха инкрустираните върху него скъпоценни камъни: диамант в центъра, заобиколен от рубин, изумруд и сапфир.
Формата и цветовете бяха идентични с кристалите върху значката му на алхимик-чирак от Калипсос. Това бяха четирите камъка, на които се крепеше алхимията там.
Джейк посочи към далечния край на гробницата:
— Ето го! Това трябва да е!
Кейди присви очи, сетне замръзна от изненада.
— Камъните! — възкликна тя, мигом разбрала какво има предвид брат й.
Джейк се втурна напред.
— Чакай! — извика Кейди, но не за да го накара да се върне, а за да го настигне.
Двамата заобиколиха олтара, за да видят по-добре златния анкх.
Застанаха заедно пред витрината и впериха погледи в нея.
— Това трябва да е ключалката за ключа на татко — каза Джейк, посегна към врата си и докосна джобния часовник на баща си.
— Но как ще отворим витрината? — попита Кейди.
Джейк нямаше да се спре пред нищо. Беше готов дори да разбие стъклото и да понесе последствията от постъпката си по-късно. Обърна се и огледа гробницата за нещо тежко. Останал без дъх от напрежение, той се подпря с едната си ръка върху олтара.
Кейди го попита:
— Не можем ли да отключим витрината?
Джейк понечи да й отвърне, че това е невъзможно…
…когато нечии студени нокти сграбчиха китката му.
Той подскочи от ужас и дръпна ръката си. Изсъхналите нокти на мумията обаче останаха вкопчени в нея.
— Джейк! — извика Кейди.
Той сведе поглед към гракила, прострян върху олтара. Чудовището бе отворило очи и вперило огнения си поглед в него. Ноктите му, сграбчили ръката на Джейк, станаха леденостудени и тих шепот прозвуча в главата на момчето.
Виждам те…
Не! Джейк разпозна този дрезгав глас. Той принадлежеше на Калверум Рекс.
Ела при мен… веднага…
Гракилът задърпа ръката му с такава сила, че Джейк усети как го измъква от този свят, за да го отведе в друг. Обгърна го мрак, който сякаш се опитваше да го погълне целия.
В мрака прозвучаха още думи, но този път по-силно.
Ключът на времето… най-после мой…
Джейк изпищя, но от гърлото му не излезе нито звук. Усещаше как гракилът продължава да го дърпа към себе си, да го приближава все повече и повече до Калверум Рекс. Направи опит да се съпротивлява, но нямаше за какво да се хване.