Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Помощ!
Сякаш в отговор на молбата му около другата му китка се уви огнена лента и я задърпа като огнено ласо. Джейк стоеше разпънат между двете сили. Леденостудени нокти от едната страна, огнено ласо от другата.
Разгневеният Калверум Рекс изкрещя ядно.
— Неееее!
В следващия миг Джейк вече бе свободен.
До ушите му обаче долетя заканата на Краля на черепите.
Ще те намеря… помни ми думите… ще бъдеш мой…
Заканите му постепенно заглъхнаха, а тялото на Джейк като че прелетя през мрака, теглено от огненото ласо, увито около китката му.
Къде обаче го водеше то?
Джейк се завъртя във въздуха, огненото ласо го обърна с главата надолу. Ослепителна светлина прониза заобикалящия го мрак. Пред очите му прелетя водовъртеж от образи и звуци: крясъкът на хищна птица, вълни, които се разбиват в златисти пясъци, покрили морския бряг, каменна река…
В гърлото му се надигна вик, когато най-после светът дойде на мястото си и той падна върху него. Падна на колене…
…върху пясък.
Джейк остана коленичил, още не можеше да проумее това, което вижда. Високо в небето грееше жарко слънце, а навред около него се простираше море от пясък, чиито хълмове се издигаха и спускаха като морски вълни. Объркан и самотен, той зяпна от изумление пред тази безкрайна пустош.
Дали отново се бе озовал в Пангея? В такъв случай къде беше джунглата? Къде се намираше долината на Калипсос?
Джейк се изправи бавно на крака.
Къде попаднах?
Втора част
6.
Изгубени
Джейк се завъртя бавно и огледа своя нов свят. Заслони очи с длан, тъй като слънцето светеше прекалено ярко, а горещината се опитваше да го омаломощи. Във въздуха се носеше странната миризма на изгорена канела.
Когато очите му свикваха с блясъка, той забеляза няколко трънливи храста и групичка високи зелени растения, които приличаха на кактуси. Изпълни се с надежда, че присъствието им тук може да се окаже признак за наличието на вода. В далечината се извисяваха няколко пирамиди от червено-черна скала, които стърчаха над безкрая от пясъчни дюни като платноходи в бурно море. Още по-надалеч някаква необикновена мараня замъгляваше хоризонта. Явлението бе достатъчно необичайно, за да привлече вниманието му, но точно в този момент Джейк си имаше по-належащи грижи.
Вдигна поглед към небето. То бе толкова синьо, че чак очите го заболяха. Слънцето бе изминало половината си път нагоре по небосвода… или може би надолу. Нямаше как да разбере.
Беше сигурен единствено в това, че час по-скоро трябва да намери сянка, която да му предложи убежище от жежкото слънце.
— Помощ! Има ли някой там?
Джейк докосна устните си, тъй като първоначално помисли, че виковете са излезли от неговата уста. Точно тези думи се канеше да извика. Обърна се към посоката, от която бе долетял гласът. Като че ли някой бе изпаднал в беда, която до голяма степен съответстваше на положението, в което се бе озовал самият той.
Щастлив да си намери компания, бързо се изкачи на близката пясъчна дюна и извика:
— Ехо! Идвам! Дръж се!
Друг глас долетя вляво от Джейк, този път принадлежеше на момиче:
— Пин? Ти ли си?
Джейк превали пясъчната дюна и забеляза слаба, стройна фигура, свита зад голяма червеникава скала. Момчето бе кожа и кости. Къдравите му кафяви коси се стелеха по плещите му, а отпред бе подстриган на бретон като някой римски центурион. Беше вир-вода мокро и освен това бе чисто голо.
То се обърна към Джейк, присви се от страх и прикри слабините си, след което се изправи рязко от изненада:
— Джейк?
Джейк не можеше да повярва на очите си.
— Пиндор!
Колкото и невероятно да бе, това наистина беше неговият приятел от Калипсос. Пиндор Тиберий, син на старейшината Марцел Тиберий, потомък на изгубения римски легион, озовал се в Пангея преди много столетия.
Джейк запристъпя тежко по склона на дюната, за да посрещне своя приятел. Всяка крачка изпълваше ботите му с горещ пясък.