Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Куентин посегна към пакета, осъзнавайки, че се озовава на непозната територия. Беше пипал цигари — те бяха често срещан реквизит при фокусите, но никога не беше пушил. Накара цигарата да изчезне чрез простичък трик с палеца и дланта, после щракна с пръсти, за да я върне обратно.
— Казах ти да запалиш, не да я опипваш! — сопна се Елиът. Промърмори нещо, после също щракна с пръсти. Пламък като от запалка изригна от показалеца му. Куентин се наведе и вдиша дима.
Изпита усещането, че белите му дробове са били смазани и после кремирани. Цели пет минути кашля неспирно. Елиът се разсмя толкова силно, че му се наложи да седне. Лицето на Куентин беше мокро от сълзи. Насили се още веднъж да дръпне от цигарата и повърна в храстите.
Двамата прекараха заедно целия следобед. Може би Елиът беше гузен, задето беше дал цигара на момчето, или пък беше решил, че скуката от самотата е още по-голяма от скуката в компанията на Куентин. Разведе го из кампуса и го открехна за някои тънкости относно "Брейкбилс".
— Всеки новак ще забележи, че тук времето е необичайно топло за ноември. Знаеш ли защо? Защото при нас още е лято. Древни магии не позволяват на хората, минаващи с лодки по реката, да видят нашата сграда и парка, пречат и на разни любопитковци случайно да се натъкнат на нея. Само че някъде през 1950 г. времето тук започнало да се отклонява от оста си. С всяка изминала година отклонението се увеличава. В общи линии няма причини за притеснение, но малко изоставаме от общоприетата норма. С два месеца и двайсет и осем дни, плюс-минус няколко часа.
Куентин не знаеше дали е редно да покаже безкрайното си учудване, или да симулира безразличие. Затова смени темата и попита за учебната програма.
— През първата година нямаш избор относно програмата. Хенри… — Елиът винаги наричаше директора с малкото му име — … кара всички да правят едно и също. Умен ли си?
Нямаше начин отговорът на този въпрос да не прозвучи самохвално.
— Май да — смотолеви Куентин.
— Не се притеснявай, всички тук са гении. Щом са те довели за изпита, значи си най-умният в училището си и превъзхождаш дори преподавателите. Тук всеки е бил най-умната маймунка на своето дърво. Само че сега всички сме събрани на едно дърво. Подготви се за неприятни мигове. Кокосовите орехи не са достатъчно. За пръв път в живота си ще се състезаваш с равни на теб и с по-гениални. Няма да ти хареса. Работата също не е каквато си мислиш. Не става въпрос само да размахаш магически жезъл и да произнесеш думи, за които се предполага, че са латински. Съществуват ред причини, поради които повечето хора не могат да го направят.
— И какви са тези причини?
— Които пречат на болшинството хора да станат магове ли? Ами… — Елиът вдигна костеливия си пръст. — Първо, много е трудно, а те не са достатъчно умни. Второ, много е трудно, а те не са достатъчно отчаяни, че да се бъхтят до постигане на успех. Трето, липсват им напътствията на отдадените на работата си и харизматични преподаватели в колежа "Брейкбилс". Четвърто, липсва им непоколебимата морална устойчивост, необходима за отговорно боравене със страшните магически сили. И пето — Елиът вирна палец, — някои притежават всички тези качества и все пак не стават за магове. Никой не знае причината. Те произнасят думите, размахват ръце и нищо не се случва. Разбира се, ние не сме сред тях. Ние го притежаваме, каквото и да е то.
— Не съм сигурен, че притежавам морална устойчивост.
— Аз също. Според мен тя не е задължителна.
Известно време не продумаха. Тръгнаха по идеално правата алея, от двете страни на която се издигаха високи дървета и която водеше обратно към моравата. Елиът отново запали цигара.
— Виж, не ти се бъркам — промълви Куентин, — но сигурно знаеш някаква магия за премахване на вредата от никотина.
— Много мило, че попита. През две седмици след пълнолуние принасям в жертва девствена ученичка, като използвам сребърен скалпел, изработен от швейцарец албинос. Който също е девствен. Белите ми дробове се прочистват на мига.
След тази случайна среща Куентин се виждаше с Елиът почти всеки ден. Дългучът отдели цял следобед да научи новака как да се ориентира в лабиринта от жив плет, разделящ Къщата от моравата "Сийгрейв", носеща името на предишен директор, който я създал през осемнайсети век. Сред лабиринта бяха разположени шест фонтана и всеки беше назован на някой директор, обикновено покойник, но си имаше и прякор, създаден от подсъзнанията на поколения питомци на колежа. Храстите от лабиринта бяха оформени като едри животни — мечки, слонове и други по-трудно различими същества. За разлика от обикновените храсти тези се движеха — пристъпваха много бавно и тромаво сред листака като хипопотами, нагазили в африканска река.