Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
— Реших да те извиня, защото снощи се държа много добре. — Смееше се и разбрах, че за него няма никакво значение нито училището, нито отсъствията. Един ден по-малко.
Може би беше прав, не беше толкова важно.
Наистина Чело щеше да ми помогне — винаги го правеше. Щеше да разкаже на майка ми, че трудно ме е събудила и техните са решили да ме оставят да поспя. С учителката щеше да е по-трудно. При всички случаи рисковете бяха по-големи.
— Ще разкажеш ли на Марсело?
— Не, защото ще пукне от завист. — Усмихна се, като че ли на самия себе си, по странен начин. — Освен това онова, което правихме, може да подкопае устоите на режима...
Излязохме, беше чуден ден, студен, но безоблачен. Слънцето топлеше, макар че бе зима. Помолих да ме заведе до училището, защото трябваше да видя Чело
и да си подготвя алиби, преди да се върна у дома.
През цялото време шофира мълчаливо, а и аз нямах желание да говоря. Но когато спря от другата страна на улицата, срещу оградата, се обърна към мен:
— Искам да ми обещаеш нещо — гласът му изведнъж бе станал сериозен.
Поклатих утвърдително глава.
— Искам да ми обещаеш, че каквото и да става, винаги ще помниш две неща. Обещай!
Отново потвърдих.
— Първото е, че любовта и сексът нямат нищо общо...
— Това вече ми го каза снощи.
— Добре. Второто е, че снощи бе любовен акт. — Погледна ме с особена сила в очите. — Така ли е?
Замислих се за миг, но напразно. Не знаех какво иска да каже с това.
— Не те разбирам.
— Няма значение, обещай!
— Обещавам.
Усмихна се, целуна ме по челото, отвори вратата и се сбогува с мен.
— Сбогом, Лулу, бъди послушна и не порасвай.
Не разбрах нищо и отново се почувствах зле като бяло агънце с розова панделка на врата.
Не знаех какво да отговоря. Накрая се измъкнах от колата, без да кажа нищо. Закрачих бързо към оградата, не погледнах назад. Видях Чело, която гледаше с учудване. Фиатът на Пабло се загуби между останалите коли.
Все още не бях на себе си.
— Ама ти откъде се взе? — попита ме Чело с любопитство, сигурно преживяното бе изписано на лицето ми.
Разказах й историята наполовина, като изпуснах голяма част от подробностите, а тя ме наблюдаваше каго хипнотизирана. Опитваше cejja ме прекъсне, но аз не й разрешавах. Правех се, че не забелязвам непреки снатите й възклицания, и продължавах да говоря. Колкото повече говорех, толкова повече избледняваше неприятното чувство, възвръщаше се радостта и задоволството от мен самата.
Изведнъж спрях, кракът ми се плъзна в трапчинката пред едно дърво и аз залепих носа си в акацията. Съвсем обичайно за мен, тъй като нямам рефлекси.
Тя ме наблюдаваше мълчаливо. По лицето й се изписа познатото изражение. Беше ми сърдита без причина.
— Добре де, ама как го направихте?
— Нали ти разказах вече, бях на четири крака, не точно на четири, защото ръцете ми не бяха опрени на пода...
— Това не ме интересува. Това, което искам да знам, е как го направихте.
— Ами нали това ти разправям. Не те разбирам.
— Пиеш ли хапчета?
— Не... — Изведнъж се втрещих. Ами, разбира се, не пиех хапчета, не ми бе хрумвало дори. Защото не съм помислила за неща от този род, докато бях с него.
— Той сложи ли си една гумена шапчица? — Очите й блестяха като на следовател.
— Не, не знам, не съм забелязала, не видях...
— И не те интересува?
— Не.
— Ти си като коза! — Беше ядосана, ставаше все по-бясна, докато на мен не ми пукаше. Нито бях разтревожена, нито мислех да се притеснявам. Въпреки това нейните истерични изблици ме впрягаха. — Ти ... ти си като мъж! Интересува те само удоволствието, без да мислиш за нищо друго. Не разбираш ли, че те е омотал? Той е старец, Лулу, старец, който те е преметнал. Ще го гониш сега! Знаеш ли какво казва майка ми? Мъжете само се забавляват...
— Стига! — Този път аз бях бясна. — Не трябваше да ти разказвам. Нищо не разбираш!
— Нищо ли не разбирам? — крещеше насред улицата и хората се спираха да ни гледат. — Ти си тази, дето не разбира нищо, ти се държиш като глупачка.
Ти, Лулу, извинявай, сестро, че ще ти го кажа, но в теб няма и капчица чувство...
Обадих й се, преди да е излязла за работа, защото ми е приятелка, най-добрата ми приятелка, и защото я обичам.
4. Възрастите на Лулу
Продължаваше да плаче, хълцайки и подсмърчайки.
Успокоих я. Казах й, че началникът на комисията е простак и че няма право да сменя датата на изпита, както и че съм сигурна, че този път ще го вземе, макар че не беше истина.
Аз също се чувствах самотна тази вечер и не можех да продължавам така. Щях да се обадя на Пабло, все щеше да вдигне слушалката. От извинението беше минало малко време.