Възрастите на Лулу

Все още бе много топло, като че ли лятото нямаше край.

Чело живееше все още в квартала на нашето детство. Поехме по една позната за двете ни улица, широка и елегантна, иривидно пуста, но те бяха там.

Стояха скрити във входовете, пременени и полюш-кващи се на острите си токчета, с лъскави и тесни панталони — чудновати синтетични леопарди върху учудващо гладка повърхност, с огромни деколтета, с тоалети от страхотни платове, силно начервени устни, изкуствени мигли, напластени с аркансил в различни цветове и инфантилни прически. Очевидно бе отминала модата на лъвските гриви и сега се носеха опашчици с ластик и украшения в различни цветове: главите им бяха покрити с пеперудки, щипки, ябълчици.

Подчинена на неконтролируем импулс, намалих хода и почти се прилепих до тротоара. Чело каза нещо, но не й обърнах внимание.

Тогава го видях нагоре по улицата, почти на ъгъла с улица „Алмагро”, облечен в нещо подобно на оранжева пижама, черен широк колан, украсен със златни синджирчета и парички. Стоеше в средата на една групичка и раздаваше целувки. Беше със същата неповторима грива.

Доближих се до него, като го извиках през прозорчето.

Ели се обърна, замисли се за миг, докато ме разпознае — обикновено не шофирах аз, а Пабло, — и тръгна към мен, като размахваше ръце.

— Дулу! Каква радостна изненада!

В колата, паркирана до моята, добре облечен мъж, с вид на издигащ се в службата чиновник, а може би и щастлив баща на семейство се пазареше дискретно с двама травестити — единият, висок и едър, другият Дребен, с детско лице.

Ели ми залепи две звучни целувки, на всяка буза по

една. След това възбудено поздрави Чело. Нямаше добър вид, изглеждаше състарен. Аз и Пабло винаги се тревожехме за него, защото предчувствахме, че ще свърши зле.

— Какво правиш тук? — Година преди това може би бе заминал на юг. — Мислех, че си в Севиля.

— Ай! Не ми напомняй. — Отметна с ръка косата си назад, ноктите му бяха лакирани с бял перлен лак. Никога не го бях виждала такъв, може би си въобразяваше, че го правят по-млад. — Севилците са ужасни... севилците не са за мен. Много скоро ми омръзнаха, а и беше ми мъчно за тук, за атмосферата, кой знае. Освен това съм отново влюбена, неизбежно е, нали знаеш.

Беше снижил гласа си, за да ми направи самопризнание, като че ли това обстоятелство можеше да обясни преместването му. Съобщи го с нежен и срамежлив тон, почти смирено.

Каква лисица си станал, помислих си. Когато говореше за любов, забравяше, че в действителност е мъж.

Чело го поздрави шумно, като каза, че трябва да се пази, защото мъжете са много лоши. Ели се съгласи, но добави, че въпреки това не може да живее без тях, което Чело безмълвно прие. Слушах ги, като се стремях да не пропусна сделката, която сключваха до мен. Помислих, че ще трябва да отместя колата, за да могат да излязат, но и тримата се настаниха на задната седалка, като клиентът седна в средата, и започнаха да се опипват.