Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Съгласен съм, че въпросът ми бе глупав. Не можех да си те представя като кучкарка.
- Като още много неща не можеш да си ме представиш. А аз съм много от тях - усмихна му се тя и толкова дълго не пусна погледа му, че той се изчерви. - След като си излязъл на неделна разходка, сигурно имаш време да пийнеш чашка чай у нас, вкъщи?
Той се обърка.
- Съгласявай се! Обещавам да не те замъквам в леглото. Поне не веднага.
Ватен бе по-възрастен от нея с петнадесет години и сред познатите му нямаше много жени на нейната възраст, но все пак не мислеше, че откакто самият той е бил на двадесет, момичетата са се променили толкова много, колкото и той. Така, че разбра, че проблемът не бе в това, че е много млада. Тя не бе като останалите. Ако думите й се вземеха на сериозно и бе изтълкувал правилно подаваните сигнали - усмивката, ръката върху рамото му, докато бяха говорили в библиотеката - не му се налагаше да се надява, че всичко щеше да мине без легло. И все пак се съмняваше в решителността й да го направи, тоест не бе сигурен, че за нея бе важно да се отправи към леглото точно с него. И все пак не изглеждаше тя да се чука с когото й падне. Просто не бе такава.
- А имаш ли кафе? - успя само да попита той.
Оказа се, че тя няма кафе, но той все пак влезе в дома й. Живееше в двустаен апартамент с изглед към града и фиорда, като дървената сграда се извисяваше на върха на „Розенборг”. Сири каза, че била получила апартамента от баща си, който, ако можеше да се вярва на думите й, печелел малко повече пари, отколкото трябвало, по малко по-лесен начин от всички останали.
Ватен разбираше от смисъла на безпорядъка. В дома му имаше много стаи, пълни със стари книги, вестници, списания и ненужни неща, с които нямаше никакви сили да се справи. В безпорядъка си обаче се стараеше да поддържа поне някакво подобие на систематичност - нещата бяха в кашони, а кашоните бяха върху рафтове. Апартаментът на Сири Холм, напротив, представляваше абсолютният хаос. Едва ли някога бе виждал по-голяма неразбория. Само книгите върху библиотеката, заемаща изцяло една стена в хола, бяха поразително старателно подредени. Всичко останало сякаш завинаги бе изгубило мястото си. По пода бяха разхвърляни смачкани дрехи, наоколо имаше мръсни чинии - на масата, върху килима, под дивана. Наоколо на купчини се търкаляха удивително редки антикварни вещи, а по пода и на масата бяха струпани безредно препарирани животни. На широкия перваз лежеше тромпет - едно от малкото неща, което не бе покрито с дебел слой прах. По средата на стаята имаше манекен с облекло за таекуондо със зловещ черен пояс на кръста.
Кучето сякаш въобще не се притесняваше от хаоса. То прекоси с ленива крачка стаята, без да настъпи нищо, и с кисела физиономия легна на дюшечето до кухненската врата. Сири отиде в кухнята да прави чай, а Ватен остана прав, гледайки я през рамката на вратата. Наложи й се да търси чайника под планини от пакети и стари вестници.
- Заповядайте в моя антикварен дюкян - върна се в хола с две чаши Сири. Остави чашите на свободно място на масичката и те веднага се изгубиха. Домакинята свали от дивана няколко книги и вестници и го покани да седне. След като той седна плахо, тя се настани до него - толкова близко, че той усети как бедрото й се притиска до крака му. Изглеждаше по-мускулесто от неговото.
- Щом само получа първата си заплата, ще си наема чистачка. Мразя да подреждам. За мен е напразно губене на време. Не мислиш ли и ти така?
- А аз си мислех, че си библиотекарка.
- Подреждам мислите си. И книгите - кимна към книжните рафтове тя. - Всичко останало са просто вещи и повечето от тях пречат на минаването - засмя се тя. - Сигурно трябва да си намеря гадже. Ако не за друго, то да ми направи два големи шкафа, в които да мога да пъхам повечето вехтории - постави ръка на коляното му тя. -Би ли ги направил ти?
- Мога ли да хвърля един поглед на книгите ти? - попита я той, ставайки от дивана и оправяйки панталона си.
- Книгите не са нещо, за чието разглеждане да се иска разрешение от една дама. Забавлявай се!
Библиотеката закриваше цялата стена, която бе без прозорци, и за голямо учудване на Ватен книгите в нея бяха само от един жанр.
- Виждам, че обичаш кримките.
- Страхувам се, че това е повече заболяване, отколкото любов - надигна се от дивана и застана до него тя.
- Колекционирам отгатки.
- Отгатки ли?
- Да. Виж!
Тя свали от един рафт книга без заглавие на корицата. Оказа се, че е разкошен дебел тефтер с кожена подвързия. Сири го отвори и Ватен видя множество еднакви кратки записки. Всяка от тях започваше със заглавие - изглежда със заглавието на детективски роман. След това, в раздела „Убиец” бе написано име - норвежко или чуждестранно. След това бе указана страница.