Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Следващата година Натаниел постъпи в колеж за момчета по британски модел. За един ден животът му се промени. Заедно с дългите панталони, които започна да носи, той се сблъска с безграничната бруталност на връстниците си, които започваха да се доказват като мъже. Не беше готов за това – приличаше на десетгодишен хлапак вместо на четиринайсетгодишен юноша; все още не страдаше от безмилостния взрив от хормони, беше затворен в себе си, предпазлив и за свое нещастие, обичаше да чете и никак не го биваше в спорта. Никога нямаше да притежава самохвалството, жестокостта и грубостта на другите момчета и понеже не беше такъв по природа, напразно се преструваше, че е като останалите – той отвсякъде излъчваше страх. Още след първия учебен ден се върна от колежа с насинено око и с риза, опръскана с кръв от носа. Отказа да отговори на въпросите на майка си, а на Алма каза, че се е блъснал в пилона на знамето. Същата нощ се изпусна в леглото за пръв път, откакто се помнеше. Ужасен, скри чаршафите в комина на камината и те бяха открити едва в края на септември, когато, щом я запалиха, къщата се изпълни с дим. Лилиан не успя да откопчи никакво обяснение за изчезналите чаршафи, но отгатна причината и реши да реже до корен. Отиде при директора на училището: шотландец с червеникава коса и пиянски нос, който я посрещна зад груба казармена маса, заобиколен от облицовани с ламперия от тъмно дърво стени и следен от строгия поглед на един портрет на крал Джордж VI. Червенокосият осведоми Лилиан, че насилието в разумни граници се счита за съществена част от възпитателните методи на училището и затова се насърчават грубите спортове, като пререканията между учениците се решават с боксови ръкавици на ринга, а неподчинението се изправя с бой с пръчка по задните части, нанасян лично от него. Мъжете се изграждат с бой. Така е било открай време и колкото по-бързо Натаниел Беласко си спечели уважението на съучениците си, толкова по-добре за него. Добави, че намесата на Лилиан злепоставя сина ѝ, но понеже става дума за нов ученик, той ще направи изключение и ще забрави. Разплакана, Лилиан отиде в офиса на съпруга си на улица "Монтгомъри", където бурно нахлу, но и там не намери подкрепа.
– Не се бъркай, Лилиан. Всички момчета преминават през подобни ритуали на посвещение и почти всички оцеляват – каза ѝ Исаак.
– И теб ли са те пребивали?
– Разбира се. И както виждаш, резултатът не е толкова плачевен.
Четирите години в колежа биха били безкрайно мъчение за Натаниел, ако не беше помощта на човек, от когото най-малко очакваше – през уикенда, като го видя издраскан и насинен, Ичимей го отведе при перголата в градината и му направи полезна демонстрация на бойни изкуства, които, както обясни, започнал да практикува, щом проходил. Пъхна лопата в ръцете на Натаниел и му нареди да разцепи главата му. Натаниел помисли, че той се шегува, и вдигна лопатата във въздуха като чадър. Необходими бяха няколко опита, за да разбере инструкциите и сериозно да се нахвърли срещу Ичимей. Не разбра как лопатата му бе избита, как самият той се изстреля във въздуха и после се приземи по гръб върху италианските плочки при перголата пред изумения поглед на Алма, която наблюдаваше сцената отблизо. Така Натаниел узна, че невъзмутимият Такао Фукуда обучава синовете си и други момчета от японската колония в нещо средно между джудо и карате в гараж под наем на улица "Пайн". Разказа това на баща си, който смътно бе чувал за тези спортове, защото те набираха известност в Калифорния. Исаак Беласко отиде на улица "Пайн" без особени надежди, че Фукуда ще съумее да помогне на сина му, но градинарят му обясни, че красотата на бойните изкуства се състои именно в това, че не е нужна физическа сила, а концентрация и сръчност, за да се използват теглото и устремът на противника, и така да бъде повален. Натаниел започна уроци при Такао. Шофьорът го караше три пъти седмично в гаража, където той в началото се биеше с Ичимей и по-малките момчета, а след това срещу Чарлс, Джеймс и други по-големи юноши. Няколко месеца ходеше с натъртен гръбнак, но после се научи да пада, без да се наранява. Престана да се страхува. Никога нямаше да надскочи нивото на начинаещите, но и това превъзхождаше уменията на най-големите ученици в колежа. Скоро престанаха да го бият, защото, щом някой се приближеше със злонамерен вид към него, той охлаждаше ентусиазма му с няколко гърлени вика и малко пресилена хореография от бойни пози. Исаак Беласко нито веднъж не се поинтересува за резултата от уроците, така както по-рано не прояви загриженост по повод побоите над сина му, но все пак беше проследил нещата, защото един ден се яви на улица "Пайн" с камион и четирима работници, за да направят дървен под в гаража. Такао Фукуда го посрещна с поредица от почтителни поклони, но също без никакъв коментар.