Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

Накрая изпрати Кофата да проучи случая, защото му се струваше, че той не е чак такъв идиот като Каракас. Поради тази причина идиотът Кофата имаше малко по-голям шанс да намери идиота Болта и може би дори да открие куфара с парите.

– Тръгвай за Малмшьопинг, Кофа, и си отваряй очите. Но не си слагай якето, че днес там има много полицаи. Някакъв стогодишен изчезнал.

Юлиус, Алан и мъртвецът се придвижваха през гората. Когато стигнаха Видшер, се натъкнаха на един фермер, чието име Юлиус не знаеше. Фермерът оглеждаше посевите си, когато триото в дрезината мина покрай него.

– Добро утро – поздрави Юлиус.

– Какво хубаво време – каза Алан.

Мъртвецът и фермерът не казаха нищо. Ала последният дълго гледа след тях в далечината.

Колкото повече приближаваха местността Окерш Стюкебрук, толкова по-притеснен ставаше Юлиус. Беше се надявал, че ще минат покрай някое езеро по пътя и ще могат да хвърлят трупа в него. Ала такова така и не се появи. Преди Юлиус да си довърши мисълта, дрезината нав­лезе на територията на местната стоманолеярна. Юлиус дръпна спирачката и успя да спре точно навреме. Трупът падна напред и си удари челото в една желязна дръжка.

– Това би било доста болезнено при други обстоятелства – отбеляза Алан със съчувствие.

– Да си мъртъв си има своите преимущества – съгласи се спътникът му.

Юлиус слезе от дрезината и се скри зад една бреза, за да огледа местността. Огромните врати към индустриалната зона бяха отворени, но наоколо изглеждаше съвсем пусто. Юлиус погледна часовника си – беше дванайсет и десет. Време за обяд, помисли си, и в същия момент съз­ря един голям контейнер. Юлиус уведоми Алан, че възнамерява да проучи мястото. Старецът му пожела успех и го помоли да внимава да не се загуби.

Нямаше опасност това да се случи, тъй като Юлиус измина само трийсетте метра, които го деляха от контейнера. След това се покатери по него, влезе вътре и се изгуби от погледа на Алан за около минута. Когато се върна при дрезината, Юлиус съобщи, че вече знае как могат да се отърват от трупа.

Контейнерът беше наполовина пълен с големи цилиндри с диаметър около един метър и дължина поне три метра, всеки от които поставен в дървен сандък с капак от едната страна. Алан беше крайно изтощен, когато тежкият труп най-накрая бе сложен в един от двата най-вътрешни цилиндъра. Но когато затвориха дървения капак и видя табелката с адреса върху цилиндъра, се оживи.

Адис Абеба.

– Ще види свят, ако си отваря очите – каза Алан.

– Побързай, старче – подкани го Юлиус. – Трябва да се махаме оттук.

Операцията протече добре, старците се върнаха обратно в сянката на брезите точно преди края на обедната почивка в стоманолеярната. Качиха се на дрезината, за да си починат, и скоро след това районът се оживи. Един шофьор на камион напълни контейнера с още цилиндри. След това го затвори и заключи, докара нов контейнер и продължи товаренето.