Бдение

— Спиш тук, а? — Той не се шегува.

— Не, имам си стая. Ела.

Отваря вратата. Вътре няма много мебели и е спретнато.

— Хубаво е — казва Кабъл. Хвърля бърз поглед към леглото, обръща се рязко и двамата се връщат в хола.

— Гладен ли си?

— Червата ми къркорят — признава той.

— Чакай да видя какво имаме. — Джейни претърсва шкафовете и хладилника и се връща с празни ръце. — Лоша работа. Съжалявам — казва накрая и се завърта. — Тук няма нищо.

Тогава осъзнава, че той я е наблюдавал през цялото време.

— Можем да си вземем пица.

— Звучи добре.

— Излиза ли ти се?

Джейни въздъхва и се почесва.

— Не съвсем.

— Добре. Да поръчаме.

Джейни намира номера на „Пицата на Фред“ и поръчва.

— Трийсет минути — обявяват от другата страна.

Кабъл хвърля двайсетдоларова банкнота на масичката за кафе и сяда.

— Кейб.

— Да.

— Какво е това?

— Това са двайсет долара, Ханаган.

Джейни въздъхва.

— Хайде да сме откровени един с друг, става ли?

— Ама разбира се. Все пак цялата ни връзка се основава на това, нали? — Усмихва се язвително и свежда поглед.

Тя се свива от неудобство, докато думите му висят укорително във въздуха.

— Виж, съжалявам — започва тя. — Имам много да обяснявам. Но със сигурност знам, че нямаш повече пари за харчене от мен самата. Тъй че, защо аз не платя?

— Не. Следващ въпрос.

Джейни се настанява до него и поклаща глава. Отказва се да спори.

— Добре.

Сяда по турски и се обръща към него.

— Окей. Как успя да влезеш два пъти в съня?

Той отмества поглед настрани, после пак я поглежда.

— Направо на въпроса, значи.

— Ами, да.

— Добре… Отговорът сигурно е: Нямам. Никаква. Шибана. Представа. И ми кажи кога е мой ред да задавам въпроси. Защото бих искал да знам как, по дяволите, ти влезе в моя сън.

Джейни се изчервява:

— Някои от сънищата ти са доста хубави.

— А, така ли?

Съвсем неочаквано Кабъл се навежда напред и хваща брадичката й. Доближава я и проследява скулите й с палец. Слага устни върху нейните.

Джейни се отдава на целувката. Затваря очи и обгръща рамото му с ръка. Изследват устните си със сладост. Кабъл заравя пръсти в косата й и я придърпва по-близо. Но преди това да прерасне в нещо друго, Джейни се отдръпва. Усеща крайниците си като гумени.

— По дяволите! — заеква тя. — Ти… ти…

Той се усмихва лениво с все още влажни устни.

— Какво?

— Целуваш се по-добре отколкото си представях. Дори в…

Той премигва.

— Не — в гласа му звучи протест. — Не, не, не. Дори не ми казвай, че и там си била.