Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Болката от опитите й да се концентрира, е непоносима. Тя се свива, главата й ще се пръсне.
— Ох, мамка му! — изплаква шепнешком. — Толкова глупаво, толкова глупаво беше да идвам на това пътуване. Моля те, Кабъл. Помогни ми. Не позволявай… някой… ох… да ме… види.
Кабъл я гледа в изумление.
— Добре — казва. — Добре. Господи.
Но с Джейни вече няма връзка.
Сънищата се нахвърлят върху нея от всички страни без почивка. Сетивата й са претоварени. Това е нейният физически, умствен и емоционален тричасов кошмар.
07:48
Джейни отваря очи. Някой говори по микрофон.
Когато мъглата се разсейва и може да вижда отново, забелязва, че Кабъл е вперил поглед в нея, вцепенен. Очите му са безумни, косата му е разрошена. Лицето му е бяло. Обгърнал е раменете й.
По-скоро ги е сграбчил.
Плаче й се. Затваря очи и не мърда. Не може да мърда. Сълзите потичат. Кабъл нежно бърше бузите й с пръсти.
От това й се доплаква още повече.
08:15
Автобусът спира на паркинг на „Макдоналдс“. Всички слизат един по един. Всички, освен Джейни и Кабъл.
— Иди да хапнеш нещо — прошепва тя уморено. Гласът й още не се е възвърнал.
— Не.
— Сериозно. Аз ще се оправя сега, след като всички… си тръгнаха.
— Джейни.
— Тогава ще идеш ли да ми вземеш на мен един сандвич? — Още диша тежко. — Трябва да ям. Нещо. Каквото и да е. Има пари в десния джоб на якето ми. — Усилието да вдигне ръка е твърде голямо.
Кабъл я гледа. Погледът му е изтощен. Замъглен. Сваля очилата си и се почесва по носа, после разтърква очи. Въздъхва дълбоко.
— Сигурна ли си, че си добре? Ще се върна след пет минути, даже по-малко. — Страхува се да я остави.
Тя се усмихва уморено.
— Ще се оправя. Моля те. Но не мисля, че ще мога да се изправя на крака, ако не хапна нещо. Това беше много по-зле, отколкото очаквах.
Той се колебае и накрая издърпва ръката си иззад раменете й.
— Веднага се връщам.
Изхвърча навън. Тя го гледа през прозореца. Той тича през празната алея на Макдрайв, застава на гишето и почуква по микрофона. Джейни се усмихва. Ама че е нахален.
Връща се с торба, пълна със сандвичи, няколко кексчета, кафе, портокалов сок, мляко и шоколадов шейк.
— Не бях сигурен какво искаш — казва той.
Джейни прави усилие и се изправя. Надига сока и гълта жадно, докато свърши. Прави същото и с млякото.
— А бира можеш ли да пиеш така?
Тя се усмихва, благодарна, че не я разпитва за странното й поведение.
— Не съм пробвала.
— Мъдро.
— А ти? — Тя отхапва от сандвича.
— Аз не пия всъщност.
— Нито дори малко понякога?
— Ами, не.
Поглежда го.
— Мислех, че си купонджия. Наркотици?
Кабъл забавя отговора си за част от секундата.
— Nada3.
— Брей! Но по едно време изглеждаше много пропаднал.
Той мълчи. Усмихва се любезно.
— Благодаря. — После кимва към сандвича й.
— Извинявай — казва Джейни.
Той зяпа предната седалка, тя дъвче. Подава му сандвич, той го разопакова и бавно започва да се храни. Седят в мълчание.
Джейни се оригва шумно.
Кабъл я поглежда. Смее се.
— Боже, Ханаган, трябва да участваш в състезания.
Пият от шейка и двамата.
08:35
Останалите ученици се качват на автобуса по двойки и тройки. Някои остават отвън за по цигара.
08:41
Автобусът потегля отново.
— И сега какво? — пита Кабъл. В очите му се чете загриженост. Разресва косата си с пръсти, тя бухва и пада обратно.
— Ако пак се случи, просто не се паникьосвай — Джейни свива безпомощно рамене. — Не знам какво да ти кажа. Обещавам да ти обясня, когато мога. Къде сме, между другото?
— Наближаваме.
Тя претърсва джоба си и открива десетдоларова банкнота и му я подава.
— За закуската.
Той клати глава и отблъсва ръката й.
— Считай го за първа среща, става ли?
Тя дълго го гледа. Стомахът й се свива.
— Става — прошепва накрая.
3
Нищо (исп.) — Б. ред.