Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
По списък Джейни е в стая с три богати снобки от баровската част на северен Фийлдридж: Мелинда Джефърс, която ненавижда Джейни, приятелката на Мелинда, Шей Уилдър, която мрази Джейни по подразбиране, и капитана на женския футболен отбор, Савана Джаксън, която се преструва, че Джейни не съществува. Поема си дълбоко въздух. Май ще трябва да спи в автобуса.
Но все пак е любопитна дали след всичките тези години Мелинда още сънува Кари с гигантски цици.
О, Канада
14 октомври 2005
03:30
Джейни се среща с Кари под черното небе на алеята пред къщата й. Разменят само сънени усмивки вместо поздрав и Джейни се качва на седалката до шофьора в трейсъра на приятелката си. Пътуват до училище в безмълвния мрак. Джейни се радва, че не й се налага да шофира в този ранен час.
Близо до училище подминават Кабъл Стръмхелър. Той върви пеша. Кари намалява и спира, сваля стъклото и го пита дали иска да го закарат, но той махва с ръка и отвръща с кисела усмивка:
— Почти съм стигнал.
Малко по-нататък автобусът на „Грейхаунд“2 лъщи под светлините на училищния паркинг.
Джейни поглежда Кабъл. Той улавя погледа й и свежда очи към земята. Тя се чувства отвратително.
След последния им напрегнат разговор, когато едва не се скараха, Кабъл и Джейни изобщо не си говорят.
Но Джейни се вижда с него в сънищата му в библиотеката и те се целуват.
Тя е с него и когато той се превръща в разярен маниак. Лунатик с белези по лицето и ножове на пръстите, който намушква, разчленява и обезглавява един мъж на средна възраст, отново, и отново, и отново. Успокоението от това, че не убива никого другиго, не е голямо.
Не убива поне засега.
Поне не нея.
И всеки път, когато той сънува, звънецът бие, преди Джейни да разбере как да му помогне. Но да му помогне за какво? Да му помогне как?
Няма представа. Няма власт. Защо всички тези хора я молят за помощ? Тя не може да направи нищо.
Просто.
Не може.
Да направи.
Нищо.
Едно е сигурно, напоследък определено не успява да свърши кой знае какво в часовете за самоподготовка.
03:55
Закъсняващите, поспаливите и непукистите или вече са пристигнали, или са зачеркнати от списъка на учителите. Кари се настанява с Мелинда по-напред.
Джейни сяда на последния ред отдясно, до прозореца. Възможно най-далеч от всички. Набутва сака в отделението над главата си. С радост забелязва, че тоалетната е в предната част на автобуса. Обръща малкото телевизорче над главата си така, че синята светлина да не я заслепява, и пуска облегалката назад. Няма много място, защото е в дъното на автобуса.
Преди да потеглят, Джейни се унася в дрямка.
04:35
В лицето внезапно я плисва вода и тя се събужда. Намира се в езеро, напълно облечена. Трепери. Момче на име Кайл крещи и пада от небето. Сцената се повтаря пак и пак, докато най-накрая то се озовава във водата. Но не може да плува. Джейни усеща, че пръстите й изтръпват, рита с крака, опитвайки се да спре съня, да се измъкне.
И изведнъж сънят прекъсва.
Джейни се изправя стресната и примигва. От тъмнината на предната седалка изниква лице и се надвесва над нея.
— Какво, по дяволите, ти става? — казва Кайл.
— Извинявай! — изхриптява Джейни. Сърцето й препуска. Сънищата с удавници са най-гадни. Е, почти.
Чува шепот в ухото си, докато все още се опитва да възвърне зрението си.
— Добре ли си, Ханаган? — Кабъл я обгръща с ръка през рамото. Звучи притеснено. — Трепериш. Да не би да получи пристъп? Искаш ли да кажа да спрат автобуса?
Джейни го поглежда.
— О, здравей! — Гласът й е дрезгав. — Не знаех, че си тук. Аз… — Затваря очи. Опитва се да мисли. Размахва пръст във въздуха, за да покаже, че й трябва минутка. Но вече усеща следващият сън да се задава. Няма много време. И трябва да го подготви. Няма избор.
— Кабъл. Не се шокирай, ако… когато това се случи отново, окей? НЕДЕЙ да спираш автобуса. НЕДЕЙ да казваш на никого, за бога. Каквото и да става. — Стиска облегалките с ръце и се бори да задържи зрението си ясно. — Можеш ли да ми се довериш и просто да го оставиш да се случи?
2
Голяма компания за автобусен транспорт в САЩ. — Б. ред.