Бдение

— Би могъл да си смениш програмата. Или аз моята. Ще направя каквото искаш.

Поглежда недоядената пица и оставя чинията. Чувства се отвратително.

— Каквото искам? — пита той.

— Да.

— Опасявам се, че не си видяла този сън докрай.

Тя го поглежда. Той среща очите й и Джейни усеща как я залива топлина.

— Може би предпочитам да го изпитам наяве — казва смутено.

Той отпива от пепсито си.

— Преди да се отнесем съвсем… Разкажи ми какво се случва с теб.

Тя мълчи. Избягва погледа му.

— Господи! — продължава той. — Сега схванах защо изперка така, когато се престорих, че не съм аз. Ти трябва да си пълна развалина, Ханаган. — Гали ръката й и тя се обляга на рамото му. Целува я по главата. — Нямаш представа колко ми беше гадно заради това, което направих.

— Няма нищо — казва тя и добавя: — И извинявай за оня ужасен фал в баскетболния мач.

— Всичко е наред. Имах протектор на слабините.

Той върти кичур от косата й на пръста си.

— И кога спиш? Имам предвид нормално?

Джейни се усмихва уморено.

— Обикновено спя нормално, когато съм сама в стаята си. На тринайсет помолих майка си да ми направи услугата да припада в спалнята, не тук. Затворената врата някак блокира всичко.

— Но какво точно се случва?

Тя затваря очи.

— Най-напред преставам да виждам. Всичко около мен става черно. Затворена съм като в капан. Ако е някой лош сън, започвам да треперя и първо пръстите ми изтръпват, после стъпалата и колкото по-тежък е кошмарът, толкова по-силно се парализирам.