Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Той закъснява за първия час.
Тя не говори с него.
11:19
Той седи на стъпалото пред прага й.
Джейни паркира след работа.
Излиза от колата, стъпките й хрущят по камъчетата, изправя се пред него.
— Слушам — казва тя.
— Съжалявам — казва Кабъл.
Тя стои и потропва с крак. Търси думите. И когато те идват, ги изстрелва:
— Ясно, уплаши се. Аз съм лунатичка. Досие Х. Знаех си, че така ще стане.
Той се изправя.
— Не.
— Всичко е наред, наистина — казва тя. Изтичва нагоре по стълбите покрай него и бърка за ключовете и тъмното. — Сега знаеш защо не исках да казвам на никого. — Ключовете дрънчат в ръцете й, тя ругае под носа си. — Най-малко на теб.
Изпуска ключовете.
— По дяволите — подсмърча тя, вдига ги отново и намира правилния.
— А ако кажеш на някого — гласът й се извисява, докато се опитва да отвори вратата, — ще разбереш какво наистина означава безобразен фал! Гаден… задник такъв!
Трясва вратата.
23:22
Телефонът звъни.
— Задник — процежда Джейни. Вдига слушалката.
— Ще ме оставиш ли да ти обясня?
— Не. — Затваря. Изчаква.
Сипва си чаша мляко. Изпива го. Изругава.
Загася лампата в кухнята и си ляга.
Прокълната е. Никога няма да има гадже. Камо ли пък да се ожени. По дяволите, никога няма да може да спи с някого.
Тя е откачалка. Не е честно.
Леглото се тресе от хълцания.
18 октомври 2005
07:39
Джейни се обажда в училището, преструвайки се на майка си.
— Днес няма да идва на училище. Има настинка.
Обажда се и в старческия дом:
— Болна съм — подсмърча. — Не мога да дойда довечера.
Всички съжаляват.
— Дано се оправиш по-бързо, миличка — пожелава й директорката.
Но Джейни знае, че няма да се оправи. Това е. Такъв е животът й.
Свлича се изтощена обратно в леглото.
00:10
Джейни се измъква от леглото, сяда на пода в спалнята и пише домашното, което е останало от предишната вечер.
Не понася да изостава в училище.
Дори изпреварва другите.
Майка й се мотае из къщата, без да забелязва присъствието й. Гадна кучка. Тя е виновна, че ме е родила, псува наум Джейни. Би обвинила и баща си, ако имаше представа кой е. За миг се сеща за калейдоскопа от съня на майка й. Чуди се дали хипито Исус е баща й и какво ли се бе случило, че тази жена да се откаже от всичко. Вероятно никога няма да разбере.
Може би така е по-добре.
14:55
Телефонът звъни. Майката на Джейни вдига.
— На училище е — измънква тя.
Джейни за пръв път вижда майка си да вдига телефона.
16:10
Джейни седи увита в одеяло на дивана с ролка тоалетна хартия до себе си и гледа „Цената на истината“. Влиза Кари.
— Здрасти, кучко — поздравява я тя весело. — Днес изпусна, беше забавно. Болна ли си?
— Здрасти. Да. — За потвърждение Джейни издухва шумно носа си в тоалетната хартия.
— Изглеждаш ужасно — продължава Кари. — Носът ти е целият червен.
— Благодаря.
Кари сяда на дивана до Джейни.
— Странно… И Кабъл изглежда отвратително — подхвърля тя небрежно. — Сигурна ли си, че няма нищо, което да искаш да ми кажеш?
— Сигурна съм.
Кари се цупи. После пребърква раницата си и вади сгънато листче хартия. Хвърля го на масичката за кафе.
— От него е. Да не си надула корема?
Джейни поглежда Кари.
— Ха-ха.
— Каквото и да е, трябва да е нещо много важно, за да те спре да ходиш на училище. Не си пропуснала и ден от осми клас насам. Освен това, извинявай, може и да изглеждаш ужасно, но не мисля, че си болна.
— Мисли каквото искаш — отвръща Джейни с безразличие. — А и може би трябва да правиш секс, за да забременееш. Поне аз така съм чувала.
— Аха! Значи има и секс! — заявява Кари триумфално.
— Прибирай се вкъщи, Кари.
Кари се подхилква.
— Знаеш къде да ме намериш. „Напътствия и съвети за секса“. Само викни през прозореца.