Чудовището на нашата улица

— Ууу-хууу — тихо извика красивото момиче с кожения шал. — Давай, Франки!

Приятелките на Клео безмълвно започнаха да аплодират Франки и смъртоносната й целувка. В натежалата атмосфера Франки се покачи на операционната маса и се поклони и така разведри тягостния момент.

— Стоп! — извика Клео. — Никой да не мърда! Хисет е избягала!

Всички се извърнаха към нея.

— Гривната ми! Змията. Избягала е!

Обезумели от страх, всички започнаха да я търсят.

— Може би моментът е подходящ да се измъкнем оттук — прошепна Мелъди сред хаоса. Джаксън кимна и посегна към прозореца.

— Дръжте змийчето! — извика австралийката, сочейки към змийчето, което пълзеше нагоре по стената на аквариума.

Франки скочи от операционната маса.

— Хванете го, преди да е изяло глитератите!

— Не е „то“, а тя — изсъска Клео, докато тичаше към змията.

Дюс се втурна към Хисет и я грабна в шепи.

— Затворете очи! — извика той.

Франки бързо гушна петте гризача от клетката им и ги целуна по главичките.

Мелъди и Джаксън съвсем забравиха прозореца и изпълниха заповедта.

— Няма страшно вече. Можете да отворите очи — обади се Дюс.

Той плъзна обратно змията на ръката на Клео, докато приятелките й гледаха със завист. Тя го целуна нежно по бузата.

— Това жива змия ли беше? — попита с шепот Мелъди.

— Аха — изсумтя Джаксън.

— А сега е превърната в камък? — прошепна тя отново.

— Да. Почти съм сигурен, че Дюс направи това с очите си — прошепна Джаксън зад ръката си.

Мелъди кимна. Най-сетне бе разбрала защо Дюс бе реагирал така, когато на танците свали очилата му.

— Ей, Франки, сега вече разбираш ли? — провикна се Клео, та всички да чуят.

— Какво?

— Да поканиш тук норми, е като да пуснеш змията ми при твоите мишки.

— Това са плъхове — отвърна Франки.

Клео тропна с крак и посочи Мелъди:

— Ами тогава и тя е плъх!

Точно тогава лампите светнаха. Всички се втурнаха панически през прозореца и затичаха към къщи, без дори да се сбогуват.

Хванати ръка за ръка, Мелъди и Джаксън тичаха през тъмната блатиста клисура. Мелъди трябваше с лекота да прескача падналите дънери и локвите. Все пак Франки щеше да се предаде сама! Бека щеше да унищожи видеото с Джаксън! Повече нямаше да има съобщения! Всичко бе свършило. Но въпреки това краката й тежаха и тя едва успяваше да не изостава. Както в сънищата, тя тичаше, без да може да се придвижи напред. Твърде странна за Бевърли Хилс. Твърде нормална за Салем. Твърде странна за нормитата. Твърде нормална за РАД.

Мелъди искаше да спре. Искаше да се отпусне в някоя купчина от гладки листа и да се взира в безлунното небе; да остави облаците да я загърнат, докато изчезне; да предаде мечтите си на вятъра. Но всеки път, когато изоставаше, Джаксън я дърпаше напред, заставяше я да продължи.