Чудовището на нашата улица

— Решението ти е благородно — каза Виктор. Той положи длан върху масата и погледна Франки. — Но ако наистина искаш да постъпиш правилно, ще спреш и ще помислиш, преди да предприемеш нещо. Не само за себе си или мисията си, а и за хората, които може да нараниш по пътя.

— Точно това искам да направя — не отстъпваше Франки. — Като се предам, ще помогна на всички и така ще сложа край на цялата история.

— Но това няма да помогне на теб, а ще те изложи на голяма опасност — отвърна Виктор. — А това ще нарани и нас.

Този път Франки отмести поглед.

— Напълних мозъка ти със знание, равно на петнайсет години — продължи Виктор. — Какво ще правиш с него, решаваш сама. Но, моля те, избирай разумно. Да се предадеш, може и да е достойно, но е безразсъдно.

Вивека кимна.

— Искаш ли да оставим баща ти на спокойствие да прави кучето. Сигурна съм, че докато стане готово, той ще…

Матираният прозорец се отвори и затвори с трясък.

— Не възразявате, че ви прекъсвам? — попита момчешки глас.

— Били?

— Да — отвърна той плахо.

— Били Файдин? — попита Виктор, който очевидно го познаваше от срещите на РАД.

— Да, ъъъ, здравейте, господин и госпожо Щайн. — Били взе един от чаршафите на Франки от купчината до прозореца и се уви в него. — Ето тук съм. — Фигура подобна на буритос22 се затътри към тях. — Знам, че не бива да се промъквам така в чужда къща, и искам да ви кажа, че никога не бих направил нещо лошо и непристойно.

Франки се засмя.

— Не исках да привличам внимание върху къщата, като позвъня на вратата, а вие отворите на някой невидим. Но трябваше да говоря с вас — обясни Били. — С всички ви.

Виктор повдигна гъстите си вежди и се вторачи с очакване.

— Знам как да спра Франки да не се предава — каза Били.

„О, не!“

— Ти откъде знаеш, че тя ще се предава? — попита Вивека.

— Ами, аз…

— Сигурно е влязъл през прозореца, когато съобщих на вас — изрече Франки бързо.

— Така е — потвърди Били. — Трудно ми беше да се промъкна, затова чух някои неща. Качих няколко килограма през лятото, особено в бедрата. Може и да не сте забелязали — този чаршаф ме прави по-слаб, но…

Виктор се почеса по главата.

— Ако си ни чул сега, как толкова бързо успя да измислиш…

— Та какъв е планът ти? — попита Франки, за да сложи край на разпита.

— Боядисайте ме в зелено и ме облечете в сладка рокличка, така че всички да ме помислят за Франки. Аз ще се предам, ще измия боята и ще изхвърля дрехите. Така отново ще стана невидим и ще мога да избягам.

Франки засия:

— Мислиш, че роклите ми са сладки?

— Франки! — скастри я Вивека. — Това не е шега!