Чудовището на нашата улица

— Благодаря — усмихна се Джаксън на реещата се обвивка.

— Ела, ще те запозная с останалите — предложи Били и поведе Джаксън към центъра на лабораторията. Джаксън погледна назад към Мелъди ужасено, но не направи усилие да остане при нея. И тя го остави да върви.

— Това е толкова яко — каза Мелъди на Франки в опит да покаже на зяпачите, че можеше да се справи и сама, без Джаксън, макар това да бе далеч от истината. Може би ако се запознае с всички и покаже, че интересът й е неподправен, ако ги попита кои са, какво правят, от къде произлизат и защо…

— Какво, в името на Геб, прави тя тук? — попита Клео с напоена със смола язвителност.

Нищо чудно, че тази миризма бе уплашила Мелъди. От мига, в който се срещнаха, Клео се отнасяше към нея като към най-жалкия шестокласник на света. Изгарящо сърцето чувство, което й бе твърде добре познато.

— Чакай! — Клео тропна с крак. — Не ми казвай, че тя е…

Франки поклати глава отрицателно.

— Тогава защо е тук?

Бавно, със запалена свещ в ръка, към тях се приближи Дюс.

— Не може да бъде! — засмя се той. — Ти си РАД?

Клео го сръга:

— Не е.

— Тогава защо е тук? — измънка той. Клео се втренчи във Франки за отговор.

— Защото трябва да направя съобщение и искам Мелъди да го чуе.

— Има ли и други къртици в стаята, за които трябва да знам? — попита Клео и завъртя разноцветната гривна змия на ръката си.

— Клео! — умолително изрече Франки. — Тя е моя приятелка.

Сърцето на Мелъди се разтопи.

— Щайн — произнесе заплашително Клео. — Не можем да й се доверим! Излагаш ни на още по-голям риск.

Франки пусна искри.

— Всъщност на път съм да направя обратното. — Тя смигна на Мелъди и се отправи към операционната маса.

Клео дръпна Дюс към първите редици, като остави Мелъди сама край прозореца.

— Моля за вниманието ви! — провикна се Франки тихо. Тя сложи ръце на металната повърхност и повдигна дребничкото си тяло, за да седне отгоре. Босите й крака се полюшваха като на малко дете, но изразът в очите й бе сериозен като на възрастен.

— Първо — започна тя, — искам да благодаря на Били, че събра всички ви тук.

Те започнаха да ръкопляскат. Франки размаха ръце, приканвайки ги да спрат.

— Шшшт! — напомни им тя с пръст до устните.

Вятърът изсвири през процепа на прозореца и смрази врата на Мелъди. Джаксън й махна да отиде при него сред другите, но тя поклати глава. Студеният въздух утешително й напомняше, че спасителният отвор е само на сантиметри от нея.

— И да благодаря на всички ви, че дойдохте — продължи Франки. — Знам колко е опасно да се излиза навън точно сега и това, че сте тук, значи тонове мегавати за мен. Аз наистина си мислех, че всички ме мразите — тя се засмя.

Мелъди се усмихна, усетила приятен гъдел от обезоръжаващата честност на новата си приятелка.