Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
Виктор скръсти ръце.
— Ако полицията мисли, че Франки е избягала, няма ли да продължи да я издирва?
— Не и ако оставя шепа болтове и конци след себе си. Така ще си помислят, че не е издържала и се е разглобила сама — отвърна Били. — За Франки остава само да махне кичурите си, да носи грима, пак да се облича като мъж и да се върне в „Мърстон“. Нормитата никога няма да разберат, че тя е тази, която се целува с… Искам да кажа… според тях Франки Щайн е просто едно нормално момиче. Не мистериозното зелено чудовище, което си загуби главата на танците.
— Хм! — Виктор се замисли над предложението на Били.
Вивека въздъхна:
— Не знам. Родителите ти какво мислят? И без това всички ни винят, че сме изложили децата им на опасност. Това е безотговорно.
— Няма страшно. Те нямат нищо против. Вече…
Франки сръчка увития в чаршаф буритос.
— Да, имате право — поправи се Били. — Първо ще поискам разрешението им. Но просто да знаете, татко ми позволи да се вмъкна в кухнята на KFC, за да науча кои са седемте тайни подправки. А мама веднъж ме накара да проследя касиерката на Асоциацията на родителите и учителите, за да разбере дали краде от касата. Така че те нямат нищо против, когато е за добра кауза.
— И ти би направил това за нас? — попита Вивека.
— При едно условие — каза Били.
— Какво? — обади се Виктор.
— Да позволите на Франки да се бори.
Франки се усмихна. Добре знаеше какво иска да каже той.
— Моля?
Били пристъпи към родителите й.
— Франки иска да промени нещата. И тя е единственият човек с достатъчно смелост да го направи, когото някога съм срещал. Отдавна чакам някого като нея. И не само аз, всички. Да я оставим да го направи.
— Това е война, която не може да бъде спечелена — каза Виктор. — Повярвай ми! По едно или друго време всички са опитвали. И всички сме губили.
— При цялото ми уважение, сър, нашите родители са загубили. Не ние — отвърна Били. — Но ние израснахме с ужасните истории на вашето поколение и затова се страхуваме да отстояваме себе си. Но ето, появи се Франки. Оставете я поне да опита.
Виктор и Вивека въздъхнаха. Ако и да бяха вдигнали белия флаг на поражението, то въздишката им го отвя.
Франки стисна рамото на Били в знак на признателност. „Кой би предположил, че е толкова мускулест?“ Тя наистина започна да го харесва. Родителите и бяха тези, които трябваше да измислят как да я спасят. Това бе тяхна работа, не на Били. И въпреки това той продължаваше да го прави отново и отново.
— Може би ще ми трябват около два часа, за да направя лицето на Франки. Все още пазя калъпа — рече Виктор.
— Ууу, зловещо! — потръпна Франки.
— Можеш да вземеш и перуката, която нося в лоши дни — предложи Вивека.
— Толкова ли е лесно да ме замените? — попита Франки малко засегната.
— Ни най-малко — Виктор заобиколи масата и прегърна дъщеря си. Миришеше на кафе и спокойствие. — Точно затова ще направим всичко необходимо.
— Значи сте съгласни? — попита Били.
— Стига да ни държите в течение за всяка ваша стъпка — отстъпи Виктор. — Ако ще се „борите“, трябва да премисляте нещата и да сте търпеливи, защото, трябва да ви предупредя, това ще е една много дълга и изтощителна битка.
— Наелектризиращо! — извика Франки и прегърна всички едновременно. — Този път няма да ви разочаровам. Обещавам — изведнъж тя се откъсна и се спусна към прозореца.
— Къде отиваш? — попита баща й.
— Да си взема телефона. Трябва да пратя съобщение на Мелъди и да й кажа за плана. Тя ще трябва да отведе Франки-Били при Бека и…
— Ти откъде имаш телефон? — прекъсна я Вивека.
Франки се спря и се обърна към увития в чаршаф буритос с мегаватова усмивка.
— Появи се от нищото.
За първи път от цяла вечност родителите й се усмихнаха.
Осма глава
Вражеска територия
Излегната на пясъчния остров в стаята си, с вдигнато във въздуха коляно и ръка, свободно полюшваща се над бавното течение на Нил, Клео се наслаждаваше на една почти идеална неделя. Затоплена от лъчите на слънцето и разхлаждана от ленивото поклащане на папура, тя въздъхна дълбоко. В продължение на часове не се бе помествала и само от време на време потапяше ръката си в червените хладни води, които се нижеха през пръстите й.
В двореца всички спяха, за да прогонят главоболието от вкаменяването. Само Клео не можеше да прогони своето. Причината ли? Причината бе присъствието на нормито на срещата на РАД от предишната вечер. Норми, което беше особено привлекателно, бе целунало Дюс и бе най-добрата приятелка на Бека. А тя, по една случайност, бе инициаторът на лова на чудовища, който се вихреше сега в Салем. Лов, който пося страх в обществото на РАД, наложи вечерен час в деня на срещата й и накара баща й да отреже комуникацията на двореца с външния свят.