Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Нямаше да изостави малката си сестричка. Бе дошла тук заради нея, както винаги. Нейната Лиз-Роз, нейното водно конче... Трябваше да продължи да я търси. Трябваше да я намери. Да открие нещо. Например този бележник с най-подробни и точни записки, водени от Кредюл Гран-Дюк ден след ден, през всичките тези години. Според сведенията ѝ – тетрадка с бледозелени корици. Къде ли я бе заврял? Или на кого я бе поверил?! Малвина отиде в кухнята. Хвърли изпитателен поглед наоколо. Всичко изглеждаше чисто. На един пирон висеше парцал. Но така или иначе, тя вече бе претърсила всички потайни кътчета в къщата без резултат. И в кухнята, както и в останалите помещения, всичко бе в пълен ред. Гран-Дюк бе педантичен човек. По дяволите! Нищо нямаше да научи от тази скапана къща – истинска задънена улица! Трябваше да размисли. Сети се за обаждането на Гран-Дюк до баба ѝ предишната вечер. Твърдеше, че е открил нещо. Най-сетне! След всички тези години, и то вечерта, когато Лиз-Роз навършваше пълнолетие. Дори нещо повече, няколко минути преди полунощ. Бе споменал за някакъв стар вестник – „Л’Ест репюбликен“, за откритие, което бил направил след осемнадесет години само като разтворил вестника!
Приказки! Блъфирал е негодникът! Баба ѝ все още падаше в мрежите му, за пореден път... Е, щом ѝ правеше удоволствие да вярва в празните приказки на детектива! Но не и тя... „Л’Ест репюбликен“, и то точно след осемнадесет години, точно в полунощ... Бе направо жалък... Просто е искал да спечели време. Защото неговият договор приключваше точно на осемнадесетия рожден ден на Лиз-Роз. Паричният поток щеше да секне, а той е искал да получи още малко „захранване“, като за целта си бе измислил нещо... Заради прекалената си набожност баба ѝ бе готова да повярва на всичко и се доверяваше прекалено много на Гран-Дюк. Той я държеше в ръцете си през всичките тези години. Малвина се вгледа в медната табелка на бюрото му. Гран-Дюк, частен детектив. Какво тъпо име! Да, той смяташе, че държи в ръцете си баба ѝ и дядо ѝ. Но не и нея. Тя бе свободна. Трезва. Проницателна. Бе прозряла двойната му игра. Той винаги бе предпочитал семейство Витрал. Ами, естествено, беше от техните среди и в техния лагер. Гран-Дюк винаги я бе наблюдавал изпод око, като че тя бе някакъв панаирен експонат. Избягваше я. Странеше от нея. Но недостатъчно.
Малвина хвърли последен поглед върху бюрото, напусна със съжаление хола и отиде в малкото антре на къщата. Погледът ѝ падна върху чадърите, наредени в една голяма ваза, после отскочи към закачените дълги манта. И тук нищо не биеше на очи. Не можа да се въздържи и хвърли един поглед върху закрепените с магнитчета по стените снимки. Снимка от сватбата на Назим Озан, съдружника на Гран-Дюк, и онази турска крава. Естествено, имаше снимка и на Никол Витрал с пищните ѝ гърди, които изскачаха от грозната ѝ рокля на продавачка на пържени картофи! Е, да, Гран-Дюк не е можел да излезе сутрин, преди да им хвърли някой и друг крадлив поглед, докато е навличал палтото си и е отварял малкия си чадър!
Малвина разгледа разсеяно и останалите снимки. Планински изгледи, несъмнено от Юра. Също и снимка на Мон Терибъл и Монбелиар. Тя си спомняше! Бе познала бебето – сестричката си – в онази болница! Тогава бе на шест годинки и единственият жив свидетел. Лиз-Роз бе жива! Бяха ѝ откраднали малката сестричка. Можеха да приказват каквото си искат. Отказ да носи траур и така нататък...Тя нямаше да я изостави никога. Никога!
Малвина направи усилие да излезе от унеса си. Време бе да действа.
Върна се в хола, прескочи отново трупа на Гран-Дюк, а после огледа отново камината, вивариума, бюрото, но не откри нищо... Бе влязла в къщата с взлом! Вмъкнала се бе през прозореца на стаята, след като го бе счупила. Бе се промъкнала между ружите. Бе оставила отпечатъци навсякъде. Така или иначе, полицията щеше да дойде, предупредена от някой съсед. Трябваше да бъде предпазлива. О, не заради нея самата. Изобщо не ѝ пукаше! Заради Лиз-Роз. Трябваше да остане на свобода и затова беше нужно да изтрие навсякъде из къщата следите, че е била тук. С малко късмет щеше да открие някоя подробност, която бе пренебрегвала досега. А защо пък не и зелената тетрадка с бележките?! Какво ли можеше да е написал там този негодник Гран-Дюк? И наистина ли бе открил нещо – например истината, в този вестник от преди осемнадесет години, точно на осемнадесетия рожден ден на Лиз-Роз. И какво бе открил? Каква истина? Блъфираше ли? Бил ли е в състояние да поеме подобен риск? Трябваше да намери тетрадката... При всяко положение Гран-Дюк вече я бе поверил на семейство Витрал... Преди да се простреля в сърцето. Отиваше му. Бе съвсем в неговия стил. Ако тетрадката беше у някого, то това бе оня извратеняк Марк Витрал. И той сигурно вече я четеше...