Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Но г-н Лейк прие новината, без да му мигне окото. Каза само:
— Още пари. А водораслените резервоари и хранителните култури? Кога ще ги освободят от митницата? Ама наистина?
Хок Сенг пребледня.
— Трудно е. Тия работи не стават от днес за утре. Министерството на околната среда обича да се меси.
— Нали каза, че си платил, така че белоризците да не ни закачат?
— Да. Всички нужни подаръци са раздадени.
— Тогава защо Банят се оплакваше от заразените резервоари? Ако имаме живи организми, които се размножават…
Хок Сенг побърза да го прекъсне:
— Всичко е на морската митница. Доставено от „Карлайл и синове“ миналата седмица… — Стигна до решение. Бледоликото момченце трябваше да чуе поне една добра новина. — Утре товарът ще бъде освободен от митницата. Бюрократите ще си затворят очите и товарът ще пристигне върху гърбовете на мегодонти. Изписа усмивка на лицето си. — Освен ако преди това не анулирате деловите си отношения със Синдиката.
Дяволът поклати глава, дори се поусмихна на шегата. Вълна от облекчение заля Хок Сенг.
— Утре значи. Сигурно е, така ли? — попита г-н Лейк.
Хок Сенг се стегна вътрешно и кимна, сякаш със силата на волята си можеше да превърне надеждата във факт. Но чужденецът продължи да го гледа втренчено със сините си очи.
— Харчим луди пари тук. Инвеститорите преглъщат какво ли не, но държат на компетентността. Същото важи и за мен.
— Разбирам.
Г-н Лейк кимна, най-после доволен.
— Добре тогава. Засега няма да се обаждам на инвеститорите. Нека първо освободим новото оборудване от митницата. Така ще мога да им съобщя и някоя добра новина покрай лошите. Не бих искал да ги моля за още пари без нещо, с което да се похваля. — Погледна отново Хок Сенг. — Не бихме искали това, нали?
Хок Сенг кимна с вдървен врат.
— Както кажете.
Г-н Лейк отпи нова глътка от шишето.
— Добре. Разбери колко голяма е повредата. Утре сутринта искам да ми докладваш.
След като го освободиха по този начин, Хок Сенг тръгна към хората, които го чакаха около четвърто вретено. Надяваше се, че е прав за доставката. Че наистина ще я освободят. Че събитията ще се съобразят с неговата гаранция. Хазартен риск, но приемлив. А и дяволът не би искал да чуе твърде много лоши новини наведнъж.
Когато Хок Сенг наближи вретеното, Маи още изтупваше прахта от поредната подземна проверка.
— Как изглежда? — попита той! Откачили бяха вретеното от постамента му, прекъснали бяха връзките му със системата и го бяха преместили встрани на пода — масивен шип от тиково дърво. Пукнатините бяха големи и се набиваха на очи. Хок Сенг се наведе към дупката в пода и извика: — Много ли е зле?
Минутка по-късно Пом изпълзя, целият омазан с грес, и изпъшка:
— Тунелите са тесни. В някои изобщо не мога да вляза. — Изтри с ръка потта и мръсотията от челото си. — Спомагателната верига със сигурност е пострадала, а за другите ще трябва да пратим деца да проверят. Ако главната верига е повредена, ще трябва да вдигнем целия под.
Хок Сенг надникна в отвора под разкаченото вретено и се намръщи, спомнил си за тунелите, плъховете и страхливото оцеляване в джунглите на Юга.
— Ще пратим Маи да ни доведе няколко от приятелчетата си.
Плъзна отново поглед по напуканото вретено. Някога беше притежавал сгради като тази. Складове, пълни със стока. А ето го сега — момче за всичко на бледоликия дявол. Старец със слабосилно тяло, единственият оцелял представител на клана си. Хок Сенг въздъхна и прогони мрачните мисли.
— Искам да знам точно каква е повредата, преди пак да говоря с фаранга. Да не ми поднесете някоя изненада в последния момент.
Пом се поклони.
— Да, кун.
Хок Сенг се обърна към офиса. Едва след няколко крачки осъзна, че накуцва, смъмри се и спря да щади болния си крак. Покрай цялото това търчане насам-натам коляното го болеше — спомен от собствения му сблъсък с чудовищата, които осигуряваха енергия за фабриката. В края на стълбите спря да погледне още веднъж трупа на мегодонта и лобното място на работниците. Спомени го ръчкаха нахално, кълвяха го като ято черни гарвани, които жадуват да се наместят в главата му. Толкова много приятели бяха мъртви. Толкова много роднини. Само преди четири години Хок Сенг беше горд човек с отлична репутация. А сега? Едно нищо.