Върховният повелител

— Лека нощ. Ще очаквам с нетърпение твоето мнение за тази работа.

Крайчето на устата му се повдигна нагоре, след което той се обърна и тръгна надолу по стълбите. Дъждовните капки съскаха при срещата си с невидимия щит около него.

Лорлън поклати глава, оценявайки малката шега на Акарин. Каретата излезе от конюшнята и потегли по пътя към Университета. Спря пред стълбището, кочияшът скочи и отвори вратата. Лорлън бързо слезе по стълбите и се качи вътре.

Пътуването през града до Дома на стражата отне повече време от обикновено. Дъждовните облаци бяха затулили слънчевата светлина, но мокрият път отразяваше светлините на лампите от сградите. Малкото хора, които се мотаеха навън бързаха, загърнати с наметалата си и нахлупили качулки. Само някакво момче-куриер се спря и се вторачи в каретата, докато тя отминаваше.

Най-накрая спряха пред Дома на стражата. Лорлън се измъкна от каретата и се затътри към входа. Капитан Баран излезе да го посрещне.

— Извинявайте, че ви повиках в такава отвратителна вечер, Разпоредителю – каза капитанът, докато водеше Лорлън по коридора към кабинета си. – Мислех да отложа посланието си за утре, но това щеше да направи нещото, което искам да ви покажа, още по-неприятно за гледане.

Баран не се спря пред кабинета си, а се спусна в същата стая, в мазето, където беше отвел Лорлън по-рано. Когато влязоха в стаята, ги връхлетя силна воня на гнило. Лорлън видя със смайване, че нещо в човешка форма лежи под дебел чаршаф на една от масите.

Капитанът бързо извади от шкафа буркан и две парчета плат. Отвори буркана, сипа по малко от жълтата течност върху парцалите и подаде единия от тях на Лорлън.

— Притиснете това към носа си.

Лорлън така и направи, и позната остра миризма на билки надделя над вонята в стаята. Придържайки другия парцал към своето лице, Баран се приближи към масата.

— Извадили са този труп днес от реката – каза той приглушено. — Мъжът е мъртъв от няколко дни.

Дръпна чаршафа, покриващ тялото. Показа се бледо лице. Очите на мъртвеца бяха покрити с парчета плат. След като се показа по-голямата част от тялото, Лорлън се насили да не обръща внимание на признаците на разложение и следите от ухапвания на риби. Вместо това съсредоточи вниманието си върху раната на сърцето и дългия прорез по врата на мъжа.

— Нова жертва.

— Не. – Баран погледна към Лорлън. – Бил е разпознат от двама свидетели. Това е убиецът.

Лорлън се вторачи в Баран, после – отново в трупа.

— Но той е бил убит по същия начин.

— Да. Може би за отмъщение. Погледнете тук. – Стражникът посочи лявата длан на трупа. Липсваше един от пръстите. – Носеше пръстен. Наложи се да отрежем пръста.

Баран покри отново тялото, после отиде при един покрит съд на близката пейка. Вдигна покривалото. Показа се зацапан сребърен обръч.

— Имало е камък, но той не е махнат. Намерихме късчета стъкло, забити в кожата и следи, показващи, че пръстенът е разбит. Смятаме, че камъкът е бил стъкло.