Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Тя въздъхна и пропъди тези мисли от ума си. След това се залови да подготви списък с нещата, които трябваше да свърши на следващата сутрин, за да направи това място подходящо за живеене.
След час Алис се присъедини към нея и ѝ каза, че всичките ѝ принадлежности са разтоварени и ще бъдат качени на сутринта. Двете се подготвиха за сън и си легнаха, но оставяйки свещите да горят, в случай че нещо по-страшно от бълхи ги нападне в тъмното.
Емили прекара ужасна нощ, като се мяташе и въртеше в леглото. Тялото ѝ не бе свикнало на подобен твърд и неароматизиран дюшек и тъй като никога не бе прекарвала нито една нощ извън стаята си, тя не можеше да се приспособи към новите звуци и миризми на замъка.
И ако това не бе достатъчно лошо, когато най-сетне бе успяла за заспи за малко, я завладяха сънища за мрачен, красив и загадъчен мъж. Мъж, който едновременно я привличаше и ужасяваше.
Тя никога не бе срещала някого като Дрейвън и нямаше представа как да се справи с него. Обграждаше го аура от опасност и сила, която я предупреждаваше, че ако той реши, можеше да бъде наистина ужасяващ.
Ако реши...
Досега беше мил, но от него се страхуваха толкова много хора, включително и баща ѝ. Това я накара да се замисли.
Мислите ѝ прескочиха към Найлс и Джоан. Найлс изглежда се отнасяше с уважение към Джоан, но Емили го бе хващала да бие коня с шпорите си. И когато оръженосецът му случайно изпуснеше меча му, тя бе видяла как Найлс удря силно момчето.
Ако баща ѝ можеше да уважава такъв човек и да го нарича син, тогава как би нарекъл мъж, който му е враг?
Дали граф Рейвънсууд бе страшилище или легенда? Как щеше да разбере?
Когато утрото настъпи, Емили го приветства заедно с освобождаването от мислите, които я измъчваха. Тя се облече с помощта на Алис в светлосиня рокля и бял воал, и слезе долу да закуси.
Емили се спря на прага и огледа празната зала. Къде бяха всички?
Със сигурност не бе пропуснала закуската? Нали?
Объркана тя излезе навън, през предната врата на замъка. Хората на Дрейвън вече тренираха. И изглежда го правеха от известно време.
Отстрани на полето, Саймън седеше на земята, облегнал се на едно ябълково дърво, докато подвикваше на двама от рицарите, които се дуелираха.
Тя не видя никъде Дрейвън. Събирайки полите си, Емили заслиза по стълбите и се запъти през двора към мястото, където мъжете се упражняваха.
Докато заобикаляше на безопасно разстояние, лесно забеляза Дрейвън. Той бе най-високият сред мъжете и изглежда тренираше много по-сериозно от другите. Ранната утринна светлина беше изпъстрила черната му ризница и проблясваше по черния му щит.
Бяха го заобиколили четирима мъже и той се справяше невероятно добре с това да ги отблъсне, докато самите те го нападаха почти едновременно. Никога преди не бе ставала свидетел на подобна ловкост и бързина. Нищо чудно, че хората го възпяваха, размишляваше тя, докато той завъртя меча си от единия нападател, за да посрещне удара на този зад него.
Тя не познаваше друг толкова огромен мъж, който умее да се движи с такава грация и лекота. Съмняваше се, че дори Марс[9] или Арес[10] могат да се бият по-добре.
Тя наблюдаваше със страхопочитание как той отклонява всеки удар с поразяваща точност, докато се въртеше в страховит танц, за да срещне следващата атака и да отблъсне нападателя си.
Точно в този момент, тя разбра, че той лесно може да надвие баща ѝ в битка. Въпреки невероятната сила на баща ѝ, тя го бе виждала да тренира достатъчно пъти, за да знае, че не е равностоен по умения на лорд Дрейвън.
От тази мисъл ѝ прилоша.
– Добър ден, прекрасна Емили! – извика Саймън за поздрав.
Щом чу името ѝ, Дрейвън се обърна в нейната посока и спря да се бие. В момента, в който направи това, един от хората му го удари отстрани по главата.
Дрейвън изруга шумно, завъртя се към мъжа и вдигна меча си.
Емили, която се бе затичала към него още в мига, когато го удариха, се поколеба заради свирепия му боен вик. Никога не бе чувала подобна ярост. Не можеше да си представи какво би било да се изправиш пред силата на меча му.
Мъжът, който бе ударил Дрейвън, пусна меча си, падна ужасено на колене и вдигна щита над главата си в очакване на предстоящия удар. Другите трима рицари се отдръпнаха бързо.
Мечът на Дрейвън се спусна към треперещия мъж и точно, когато вече бе сигурна, че ще отсече главата на мъжа, той спря острието само на милиметри от вдигнатия щит.
Сякаш всичко замръзна, докато мечът просто си висеше там. Толкова близо и все пак, без да го докосва.
Дрейвън бе неподвижен като статуя. Тя нямаше идея как бе успял да спре силния удар, преди да разбие щита и ръката на бедния рицар.