Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Ще се оправя идеално, много благодаря, капитане — отвърна Хартиган. — Вие сте онези, които би трябвало да размислите. Идиоти.
Скофийлд само кимна, без да каже нищо.
Следващият половин час премина в забързана подготовка за мисията. Морските пехотинци разглобяваха оръжията си и проверяваха пълнителите, Зак зареди Бърти с муниции, а Майка дори проведе кратък курс по стрелба на Ема и Чад.
Когато видя, че Зак вади експерименталния налакътник, Скофийлд грабна устройството и прати бързо съобщение на Дейв Феърфакс:
ПЛШ: Изникна нещо. Нещо лошо. Подготвяме се за битка. Порови за терористична групировка на име Армия на крадците и за стара съветска арктическа база остров Дракон. Всяка информация е добре дошла. Трябва да бягам. Край.
След това нареди на всички, в това число и на цивилните, да облекат водолазните костюми в случай, че някой падне в ледената вода. Скофийлд и морските пехотинци носеха новите камуфлажни костюми (приличаха на обикновено бойно облекло, но бяха направени от свръхлека водонепроницаема материя, която запазваше топлината на тялото), с бойните колани и кобури отвън. Както винаги, на гърба си пехотинците носеха характерното си оръжие — магнитна кука MX-12 „Армалайт“.
Цивилните носеха прости костюми, върху които бяха облекли дебелите канадки, за да им е по-топло. Тъй като нямаха бойни обувки, трябваше да се задоволят с топлите арктически боти „Найк“ или „Саломон“.
Когато всички бяха готови, седемчленният екип се качи на двете щурмови лодки и потегли на дългия път на юг към остров Дракон.
Джеф Хартиган ги гледаше как заминават, останал сам в лагера.
— Вие сте глупак, капитане — бяха последните му думи към Скофийлд. — Трябва да разберете, че нямате шанс за успех.
Скофийлд не му отговори, а просто включи двигателя и потегли.
Арктически ледове
4 април, 08:40
2 часа и 20 минути до крайния срок
Косатките и ужасният студ са две неща, по които Арктика и Антарктика си приличат, но в много други отношения двата района силно се отличават един от друг.
Докато Антарктика представлява огромна суша, покрита със сняг и лед, Арктика е просто гигантско замръзнало море. Дори самият Северен полюс се намира върху плаващи ледове. През 1953 г. американската подводница „Наутилус“ минава под него; шест години по-късно подводницата „Скейт“ изплава на Северния полюс, пробивайки леда.
Всяка година около март, когато слънцето изгрява за първи път от месеци, ледът започва да се топи и се образуват дълги пукнатини, които със затоплянето на времето стават все по-широки и по-широки и образуват същински лабиринт от канали и проходи в полярната шапка. Някои са дълбоки само няколко стъпки, докато други достигат до десет метра дълбочина. Белите мечки ловуват в тях, тъй като тюлените и малките китове изплават там, за да си поемат дъх.
Пукнатините вършат чудесна работа и за атакуващ отряд, тъй като всеки наземен радар може да сканира само повърхността на ледената покривка и всичко, намиращо се в потопената мрежа от канали, остава невидимо за устройствата. На практика пукнатините могат да се следят единствено от човек, намиращ се във въздуха, а докато малките щурмови лодки на Плашилото се носеха към мястото на катастрофиралия „Бериев“, в небето не се виждаха никакви летателни апарати.
В 08:40 лодките на Скофийлд стигнаха до малко плоско като палачинка парче лед, плаващо в средата на канала им.
Върху него неподвижно лежеше нещо голямо и бяло.
— Какво е това? — попита Майка по радиото.
Скофийлд намали скоростта и доближи ледения къс. Нещото започна да придобива очертания.
— Бяла мечка — отвърна той.
— Страхотно, сега можем да изпробваме онзи тъп мечешки репелент — зарадва се Майка. — Хей, Хлапе, ти си наред. Иди да потупаш онзи мил мечо.
— Не и този път, Майко — каза Скофийлд, когато лодката му заобиколи парчето лед и той видя неподвижното същество от другата страна. — Тази мечка е по-мъртва и от диското.
И наистина беше така.
Гърлото на мечката беше разпрано, коремът й представляваше отвратителна маса от кръв, месо и пръснати вътрешности. Животното беше на практика изкормено.
— Уф — намръщи се Зак. — Ама че гадост.
— Господи… това нещо е изкормено — промълви Хлапето.
— Но не и изядено — отбеляза Скофийлд. — А това е необичайно.
— Абсолютно необичайно — съгласи се Ема. — Бялата мечка стои на върха на хранителната верига. Единственото животно в района, което може да й причини подобно нещо, е друга бяла мечка. Прав си, една мечка може да нападне друга от глад или в борба за територия, но след това със сигурност ще изяде победения си противник. Белите мечки са най-опасните в света най-вече защото са опортюнисти — ядат всичко, до което се доберат, включително хора и други мечки. Тази обаче е била убита и изоставена. Белите мечки просто не правят така.
— Има ли огнестрелни рани? — попита Майка.
— Аз поне не виждам. — Скофийлд впери поглед в мъртвата мечка. Беше невероятно огромна и снежнобялата й козина бе изцапана с кръв. Кой или какво би направило това?
Не пропусна да забележи, че се намират на около петдесет километра от остров Дракон.
— Хайде — каза той и обърна гръб на мечката. — Трябва да намерим самолета.
Даде газ и пъргавата щурмова лодка набра скорост и се отдалечи от останките на мъртвия полярен хищник.